Игра на часове

— Между другото — догони ги нейният глас, — ето още едно сведение, което може да ви заинтригува: нейно височество Реми Батъл е заплашвала Джуниър.

Двамата се завъртяха и внимателно изслушаха разказа й за срещата, включително и за предложението на Реми да плати, ако Джуниър й върне нещата.

— Значи иска нещо от чекмеджето, но не дава пет пари за венчалната си халка? — попита озадачено Кинг.

— Очевидно дамата има какво да крие.

— Къде ще бъде днес Джуниър?

— Няма да можете да го видите. Има поръчка в Линчбърг. Но довечера ще е в къщата, която строи за нас.

— Обясни ми къде е къщата. И ми дай номера на мобилния му телефон. — След като Лулу обясни, Кинг зададе още един въпрос: — Идвал ли е някога тук Боби Батъл?

Лулу сякаш положи големи усилия да прикрие изненадата си.

— Мисля, че съм го виждала на два-три пъти.

— Наскоро ли?

— Какво разбираш под „наскоро“?

— Да речем, през последните две години.

— Не мога да кажа със сигурност.

Друго и не очаквах да чуя, помисли си Кинг.

— Е, отново благодарим за съдействието.

— Ще ви покажа къде са стаите — предложи Лулу.

Отведе ги на горния етаж и посочи коридора, закрит с червена завеса.

— Успех — каза тя, но тонът й говореше точно обратното.

Докато двамата тръгваха натам, Лулу докосна Мишел по рамото.

— Може ли да те питам нещо?

— Ние вече толкова питахме, че не виждам защо да ти откажа.

— Мислила ли си някога да танцуваш на пилон?

Мишел се смая.

— Моля?

— Просто имаш вид на типичното американско момиче. Това много се цени в занаята. По-слаба си от другите мацки и малко лека в бюста, но момчетата няма да имат нищо против, като видят останалото.

Лицето на Мишел пламна.

— Сигурно се шегуваш!

— Заплащането е по-добро, отколкото предполагаш, а бакшишите са изцяло за теб. Освен това можеш да избереш нощна смяна и през деня да ходиш на работа другаде. Законът забранява да се събличаш докрай, тъй че можеш да останеш по прашки. Но горнището трябва да падне, такива са правилата в клуба. Няма ли цици, няма парици.

Мишел се усмихна хладно.

— Нека да го кажа така: видиш ли ме да танцувам само по прашки пред тълпа пияни тъпаци, да знаеш, че е дошъл краят на света.

— Не знам — каза Кинг, който слушаше внимателно разговора. — За такова зрелище бих дал поне двайсет долара бакшиш.