Игра на часове

— Беше трудно за цялото семейство — каза Мейсън.

— Не се и съмнявам. Значи тя си дойде около единайсет?

— Точно така. Спомням си, че погледнах часовника, когато чух колата й да спира отвън.

Мишел си записа това, а Кинг продължи:

— Ти беше ли още в къщата, когато й позвъниха за смъртта на Боби?

Мейсън кимна.

— Тъкмо бях приключил с работата и се канех да изляза, когато тя дотича по стълбите. Беше като обезумяла, с раздърпани дрехи, едва говореше. Трябваше ми цяла минута, за да я успокоя и да разбера какво казва.

— Тя твърди, че позвънила на Еди да дойде да я откара.

— Само че той не си беше у дома. Исках да я откарам аз, но тя ми поръча да остана тук в случай, че някой се обади. Потегли след около десет минути. Когато се върна, приличаше на призрак, очите й бяха помръкнали, все едно не беше същата.

Мишел наведе глава, смутена от последните му думи.

— Така или иначе, после се оказа, че бил убит. Трябва да знаете, че мисис Батъл е силна личност. Може да понесе и най-тежкия удар, без да трепне. Но два удара един след друг всекиго биха сломили.

— Тази сутрин изглеждаше много спокойна — отбеляза Мишел.

— Издръжлива е — настръхна Мейсън. — И трябва да бъде силна заради всички останали.

— Савана обаче ми се стори извън релсите. Сигурно с баща й са били много близки — каза Мишел.

Мейсън премълча.

— Макар че рядко се е мяркала у дома през последните години.

— Почти не я виждахме — каза Мейсън. — Не ми е работа да преценявам дали за добро или за зло.

Ти вече го прецени, Мейсън, помисли си Кинг и каза на глас:

— Доколкото разбирам, онази вечер Савана си е била у дома. Изненадан съм, че не е отишла в болницата заедно с Реми.

— Не знам дали си е била у дома, или не. Във всеки случай не съм я виждал.

— Мога ли да говоря откровено, Мейсън? — попита Кинг.

Икономът се завъртя и го изгледа с лека изненада.

— Да, предполагам.

— Смъртта на Боби може да не е свързана с другите убийства.

— Разбирам — бавно изрече Мейсън.

— Тъй че ако е бил убит от някой друг, ще трябва да почнем да търсим мотиви.

Мейсън не отговори веднага.

— Имаш предвид някого от семейството?

— Не е задължително, но не можем да го отхвърлим. — Кинг изгледа втренчено събеседника си. — Ти отдавна живееш с тях. Веднага се вижда, че си нещо повече от слуга.

— Преживели сме заедно и добро, и лошо — отвърна Мейсън.

— Разкажи ни за лошото — каза Кинг.

— Виж какво, ако се мъчиш да изкопчиш нещо, което би навредило на мисис Батъл…

— Мъча се само да стигна до истината, Мейсън — прекъсна го Кинг.

— Тя никога не би сторила подобно нещо! — рязко заяви Мейсън. — Обичаше мистър Батъл.