Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Хал вече чувстваше главата си почти прояснена и хладнокръвно обмисляше невъзможността на онова, което смяташе да стори. Нямаше никакъв начин просто да нокаутира Нейф, без да му нанесе вреда.
Това бяха басни от романтичните приключенски истории от подвързаните томове в библиотеката, до която Уолтър Наставника го допускаше — а не реалността, на която го бе учил Малачи. Само в книгите някой можеше да бъде ударен така умело с юмрук или палка, че за кратко да изпадне в безсъзнание, но без иначе да бъде изложен на опасност от истински травми. В действителния живот, ударът, който само би пратил в безсъзнание един човек, можеше да убие друг със същото тегло, големина и общо физическо състояние.
Не, единствените удари, за които Хал бе сигурен, че ще свалят Нейф на земята и ще го оставят да лежи там, бяха до един смъртоносни. Някой с опита на Малачи Насуно би могъл да рискува подобен удар с точно пресметната сила, който само да зашемети, ала Хал не беше нито достатъчно силен, нито достатъчно опитен, за да рискува.
Обзе го отчаяние. Нейф отново го нападаше с откачено изражение в очите. Хал отново се изплъзна от нападението му, хвана го, извади го от равновесие и го хвърли. И за кой ли път, след секунда Нейф с мъка се изправи на крака и пак го атакува. Хал го хвърли още веднъж и Нейф пак се надигна и му налетя. Хал го хвърли отново.
Очевидно от тежката работа в мините, мъжът беше в превъзходна физическа форма и също така очевидно не възнамеряваше да се откаже, докато не бъде окончателно възпрян. Гадното усещане отново изпълни Хал. Тълпата, която зяпаше, изглеждаше нейде много далеч. Светът около него бе изграден от скали и светлина — сух, прашен и празен, като се изключи необходимостта да се разправи с тоя нападател, който нито се просваше на земята, нито го оставяше на мира, и който го принуждаваше да продължи да му налага полагащото му се наказание.
„Моля ти се, накарай го да остане долу!“, повтаряше се молитвата в ума на Хал, докато Нейф продължаваше да се изправя на крака и да налита отново. В ума си Хал отдавна бе престанал да реагира и се опитваше да зареже себе си, та Нейф да направи с него това, което искаше да направи. Само че страхът у него все още надвиваше и не обръщаше внимание на ума му и отказваше да допусне другия човек по-наблизо.
Във въображението си Хал видя другия да лежи неподвижно — прекалено неподвижно — на земята, и вътрешно потрепери от видението. Това не можеше да продължи. С внезапен спазъм на отчаян самоконтрол Хал успя да се насили да остане с отпуснати ръце. Нейф най-накрая се добра до него, вкопчи се в Хал и го събори на каменния под, върху който се биеха.
Само че силата на миньора беше почти изчерпана. У него не бе останало почти нищо, освен сляпото желание да продължи да се бие, докато е жив. Пръстите на Нейф опипаха бузите на Хал, за да се забият в очите му, ала Хал ги избегна… и изведнъж се изпълни с надежда, породена от отчаянието.
Докато лежеше на земята с другия човек върху него, той плъзна длани така, че хвана раменете му и като се преструваше, че се опитва да го оттласне настрани, впи палци в каротидните артерии от двете страни на врата на Нейф.
В същия момент пръстите на Нейф най-сетне намериха очните орбити на Хал.
Хал отчаяно наведе глава, така че по-голямата част от натиска да се поеме от скулите. И докато Нейф продължаваше да опитва да забие пръсти и очите му, бавно заотброява на ум: хиляда… хиляда и едно… хиляда и две… Притисна колкото може по-близо лице до прашната коса на Нейф и продължи да брои, без да отслабва натиска си върху артериите на другия.
Когато стигна до хиляда четиридесет и три, пръстите на Нейф започнаха да се отпускат, а на хиляда и шестдесет напълно омекнаха и миньорът легна неподвижно. Хал изпълзя изпод тялото на мъжа и погледна надолу. Нейф продължаваше да лежи неподвижно.
Обърна се и се отдалечи с препъване от неподвижния мъж към стената от тела пред себе си, която стоеше между него и общежитието. Право пред себе си виждаше Тонина, чието лице по някаква причина беше на фокус, докато всички други наоколо бяха лишени от черти петна. Повърхността, по която вървеше, му се струваше изградена по-скоро от възглавници, отколкото от твърда скала и сбит прахоляк.
Сред тълпата се разнесе засилващ се ропот. Хората гледаха покрай него. Хал спря и изтощено се обърна да погледне около себе си.