Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
— Чудесно — рече след секунда Джон и изпусна въздуха от костюма. — Няма утечка. Никога не забравяй да правиш това след всяка смяна. Втори шанс няма да имаш. Ако вдишаш горещи газове там долу — това е краят.
— Ще го запомня — рече Хал. — А сега какво…
— Вечерята е след четиридесет минути — отговори Джон, без да изчака въпросът да бъде дозададен. — Защо не излезеш навън. О, тук някой те търси!
Този някой беше Тонина. Джон се махна и Тонина приближи, спря и изгледа Хал от главата до петите.
— Как тъй се върна преди нас? — запита Хал. — Сутринта дори не те видях в скипа.
— Смените са разположени шахматно — обясни тя, — така че хората, които товарят шлаката да могат да изкарат една нормална смяна за почистване. Бийсън и ние останалите се спуснахме преди вас, така че се и върнахме преди вас.
— Аха — каза Хал. Тя тръгна нанякъде и той автоматично я последва. — Къде отиваме?
— Навън — отговори тя. — Искам да те погледна на високите лампи.
През една врата излязоха на открития плац, чиято равна и прашна повърхност блестеше под лампите по високия таван на общата пещера.
На Хал му се стори, че повечето от другите миньори, които не са на работа, се мотаят насам-натам, разговарят на групи и очевидно изчакват времето за вечеря.
— Сега спри — каза Тонина, щом те излязоха достатъчно напред, за да се окажат под окачените на тавана лампи, които грееха с огромна яркост, която явно се равняваше на яркостта на земното слънце по пладне. — Добре изглеждаш. Чудесно! Чух, че долу си се справил добре.
— Така ли? — учуди се Хал. — Но аз непрекъснато изоставах. Смяната свърши точно навреме, защото иначе щеше да се наложи Джон да ми помага.
— И все пак това е добре — възрази Тонина. — Ти си работил непрекъснато през цялата си първа смяна долу. Почти никой новак не го прави. И то независимо от това в каква форма е бил, когато е дошъл тук. При машите се използват различни групи мускули и отначало всеки е като изцеден.
— Ей, ти, кипа с големите патъци! — обади се един глас, който Хал вече започваше да разпознава. Той се обърна и видя, че Нейф се носи към тях. Без костюма си, сега другият мъж изглеждаше не толкова впечатляващо. Беше с половин глава по-нисък от Хал и изглеждаше мършав, но обучението на Хал му подсказваше, че другият вероятно ще тежи поне с двайсет процента повече от него заради възрастта си.
През отвореното шпиц деколте на широката му фланелка се виждаше силният тен на врата и гърдите му — тен, който тук можеше да се получи единствено със специални лампи. Раменете му бяха квадратни и широки, кръстът — тесен, а очите — много тъмни.
— Искам да ти кажа две-три приказки — заяви той.
— Остави го на мира, Нейф — каза Тонина. — Той е съвсем нов. Не му обръщай внимание, Тад.
— Не се тикай между нас, Тонина — каза Нейф. — На теб говоря, кип. Аз не обичам да ми се разхождат по краката и не обичам да ме наричат лъжец.
Хал имаше гадно усещане. Другите миньори, привлечени от повишения тон, започнаха да се събират в кръг около тях.
— Не ми нареждай какво да правя, Нейф! — Тонина застана между двамата с лице към Нейф. — Достатъчно добре знаеш, че не бива да се заяждаш с новаци. Къде е Джон? Джон! Джон Хейкила, това копеле тук се опитва да се прави на важен, като си го изкарва на твоя кип! — Гласът й се разнесе наоколо.
— Какво има? — попита малко по-късно Джон, като се промъкна през тълпата, за да стигне до тях. — Какъв ти е проблемът, Нейф?
— Не е твоя работа — отсече Нейф. — Тоя твой кип днес ми стоя на крака през цялото време, докато слизахме със скипа, а когато му казах, ме нарече лъжец.
Джон погледна към Хал, но той само завъртя глава.
Гадното чувство на Хал се засили. Беше дошъл тук, за да остане незабелязан, а с всяка измината минута тази история с Нейф го правеше все по-подозрителен в очите на другите. Струваше му се, че всички в мината вече са въвлечени в случая.
— Не съм стъпвал върху крака му — каза той, — но няма проблем да…
— Казваш, че не си го настъпвал. Чудесно. Значи проблем няма — реши Джон. Той беше застанал пред Нейф като някакъв танк в човешки образ. Само че лицето на Нейф се изкриви в този момент.
— Ти не си ми водач. Ако тоя кип не може да се грижи сам за себе си, какво прави тук?