Последната енциклопедия
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната енциклопедия». Краткое содержание книги:
Струваше му се, че между него и другите миньори, пътуващи в натоварения с руда влак към екипа, сега съществува връзка, породена от сходството им. Той изведнъж се бе оказал близък с тях. Тъмните краски и надвисналите стени на тунелите правеха от всички тях едно семейство. За пръв път, откакто беше напуснал Земята, Хал имаше усещането, че е бил приет и има свое място във Вселената.
Когато стигнаха до крайната си спирка, той все още беше в топлите длани на това чувство. Другите натоварени с руда влакчета вече стояха там или пристигаха току преди тяхното. Спряха и всички от бригадата на Хал се изсипаха от натоварените вагонетки, а Хал ги последва. Единствено Джон остана във вагонетката си и щом те слязоха, отново подкара влакчето към един тунелен отвор оттатък скипа.
— Какво ще правим сега? — запита Хал един от другите миньори от бригадата, защото те не понечиха дори да помръднат към скипа, който стоеше отворен и чакаше на дъното на своята шахта.
— Ще чакаме Джон — рече човекът от бригадата — нисък, мършав мъж на около двадесет и пет, с увиснали около краищата на устните му пиратски черни мустаци.
Хал кимна. Стоеше и чакаше заедно с другите и след три-четири минути Джон излезе пеша от тунела, в който бе вкарал влакчето, и се присъедини към тях.
— Половин тон над квотата — съобщи той, като вдигна високо отпечатана лентичка хартия, преди да я пъхне в нагръдния джоб на своя костюм.
Другите членове на бригадата замърмориха одобрително.
— Хей, и то с нов кип! Страхотно! — Миньорът, с когото Хал бе говорил, удари приятелски рамото на Хал — или по-скоро се опита да го удари, защото Хал инстинктивно се дръпна от юмрука му, предварвайки удара така, че облечените в ръкавици кокалчета на пръстите го докоснаха едва-едва. Другият човек като че не забеляза, че ударът му не е попаднал в целта.
— Хайде да се качваме! — нареди Джон и ги поведе към скипа, който дотогава вече беше наполовина запълнен с хора от други бригади.
— Пазете се! — обади се нечий глас почти в ухото на Хал, когато той се качи на скипа. — Пазете си краката. Имаме си нов кип с големи ботуши и никакво възпитание.
Хал се обърна и откри, че гледа само от няколко пръста разстояние в лицето на мършавия млад миньор с големия нос, който по пътя надолу се беше оплакал, че Хал го е настъпил.
— Какво ти става, Нейф? — запита миньорът с черните мустаци от бригадата на Хал. — Това е първият му ден.
— Не говоря на теб, Дейвис. — Миньорът, наречен Нейф, хвърли бърз поглед към човека от бригадата на Хал. — Ако той мисли, че мястото му е в мината, нека отговаря сам за себе си.
Скипът затвори врати и с тласък потегли нагоре.
— Аз дори не съм се допрял до крака ти — каза Хал на Нейф.
Нейф приближи лицето си към неговото още повече.
— И аз съм лъжец, така ли?
— Какво става там? — Гласът на Джон Хейкила долетя до тях през масата притиснати едно към друго тела.
Хал отклони поглед от Нейф и не отвърна нищо. Скипът продължаваше да се изкачва. Когато стигнаха горе и вратите се отвориха, Хал бързо излезе и се измести встрани от телата зад гърба му. Въпреки пътуването в тая теснотия към входа на мината, част от топлината и чувството за общност с неговите съекипници, което беше изпитал по време на връщането с пълните с руда вагонетки, сега се беше изпарило.
— Оттук — чу той гласа на Джон в ухото си. — Ще хвърлим тия костюми и ще ти покажа как да проверяваш своя дали не пропуска.
Хал го последва до помещението, където за пръв път получи работен костюм. По наставления на Джон той съблече костюма си и видя как Джон го свързва към един къс маркуч, висящ от стената изпод една скала. Джон закопча работния комбинезон, затегна маркуча към клапана близо до колана на костюма и натисна цилиндъра. Комбинезонът се изду.