Авемпарта

- Но нещо в тази кула е свързано с това. Ето защо искаш да влезеш в нея - замисли се Ройс. - Затворил си кулата точно преди да се озовеш в затвора и тъй като гиларабринът е бил пуснат отскоро, си почти сигурен, че вътрешността на кулата е останала недокосната. Това е единственото място, което не се е променило за времето, през което си бил затворен. Там има нещо, което си видял този ден или нещо, което си оставил - нещо, от което имаш нужда, за да откриеш наследника.

- Срамота, че не си толкова добър и в откриването на път до кулата.

- Относно това - каза замислено Ройс, - спомена, че императорът се срещнал с елфите в кулата. Те не са допускани на този бряг, нали?

- Правилно.

-И че не е имало мост към тяхната страна на реката, нали?

- Също правилно.

- Но не си видял как те са влезли в кулата?

Есрахаддон го погледна объркан:

-Моля?

- По-рано спомена, че рицарите умирали по подгизналите стъпала. Подгизнали от кръв ли?

- Не, по-скоро беше вода. Спомням за това, защото водата правеше камъните много хлъзгави и за малко щях да се пребия, докато се изкачвахме. Някои от рицарите се подхлъзваха; затова съм го запомнил.

- И спомена, че елфите сушели дрехи на слънцето?

Есрахаддон поклати глава:

- Виждам накъде биеш, но дори и елф не би могъл да преплува реката.

- Това може и да е истина, но защо тогава са били мокри? Беше ли горещ ден? Възможно ли е да са се къпали?

Есрахаддон повдигна вежди недоверчиво:

- В тази река? Не, беше ранна пролет и още беше студено.

- Тогава как са се измокрили?

Ройс чу слаб шум зад себе си. Понечи да се обърне, но се овладя.

- Не сме сами - прошепна той.

* * *

- Когато нанасяш удар, пристъпвай с крака от страната на оръжието ти, това ще ти придаде повече замах и по-добро равновесие - каза Ейд-риън на Терън.

Двамата отново бяха при кладенеца. Бяха станали рано и Ейдриън обучаваше фермера на някои основни движения с помощта на два дървени меча, изработени от дръжки на гребла. За негова изненада, Терън бе по-чевръст, отколкото изглеждаше и въпреки размера си, старецът се движеше добре. Ейдриън го бе запознал с парирането, контраудара, фле-ша, мушването и сега работеха над атака, състояща се от финт, париране и рипост.

- Разрязванията и намушкванията трябва да следват едно след друго без почивка. Акцентът е винаги върху бързината, агресивността и заблудата. И всичко трябва да бъде без излишни усложнения - обясняваше Ейдриън.

- Аз бих го послушал. Ако има някой, който да разбира от бой с пръчки, то това е Ейдриън.

Ейдриън и Терън се обърнаха, за да видят двама ездачи, всеки от които водеше и пони, натоварено с колове и торби. Бяха млади мъже, не по-възрастни от Тракия, но облечени като млади принцове - в прекрасни жакети и чорапи, с плисирани яки и поръбени с дантела.

- Моувин! Фанън? - каза Ейдриън, удивен.

- Не бъди толкова изненадан - Моувин отпусна поводите на коня си, за да му позволи да си отскубне трева.

- Малко ми е трудно. Какво в името на Марибор правите тук?