Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
Собствените ми спомени рисуваха по-мека картина, но не можех да оспоря казаното от Гомст. Когато Уилям си наумеше нещо, когато решеше как трябва да стане това или онова, нищо не бе в състояние да го разубеди. Не трепваше дори когато викаха татко да се намеси. И макар добре да познавах баща си още тогава, да знаех колко е строг и неотстъпчив, ставаше ли дума за Уилям, никога не знаех как ще се развият нещата, дори когато чуех стъпките на баща ни в коридора. Може би точно затова ме мразеше татко, поради тази проста и прозаична причина. От двете му деца аз бях по-слабият син. От двамата му сина по-негодният оцеля в онази нощ, по-негодният увисна в тръните.
Миана наруши тягостното мълчание:
— Е, Катерин, как е моят свекър? Аз още не съм го виждала. Ще ми се да го опозная. Надявах се да е на Събора, та Йорг най-после да ни представи един на друг.
Виж, това би била интересна среща. Как би възприел баща ми моята миниатюрна и недорасла съпруга, която подпали собствените си войници, за да отвори гигантска пробойна в армията на врага?
— Крал Олидан никога не се променя — каза Катерин. — От години живея в двора му, но не го познавам, така че едва ли ти би научила много от една кратка среща на Събора. Не съм сигурна, че и сестра ми го познава, макар вече шест години да споделя леглото му. Никой от нас не знае какви са плановете му за Анкрат.
Лесно разбрах какво се крие зад думите ѝ. Баща ми беше недостижим за нощните ѝ магии, бил е недостижим, най-вероятно, и за магиите на Сагеус. Което означаваше, че никой друг не е насочвал ножа му, че сам ме е пробол в сърцето, по своя воля. Стига Катерин да не лъжеше, разбира се, но ми се стори искрена, а и едва ли би се омърсила с лъжа заради мен.
— А как върви войната, принцесо? — попита Осер Гант и се наведе напред. Остър ум имаше за толкова стар човек, очите му бяха тъмни и хитри. Разбирах защо Макин го цени толкова високо.
— Мъртвите все така го притискат от блатата, рядко се събират голяма чет на едно място, но и така са достатъчно да обезкървят земята. Убиват хора в села и махали и завличат труповете им в тресавището, убиват фермери в чифлиците им. Когато войските ги подгонят, се скриват в блатата или намират убежище в Зла сянка, или на друго място, където земята е твърде отровена и хора не пристъпят. В Гелет има такива места. — И отново погледна към мен. — Набезите тормозят всички, отразяват се зле на реколтата, защото няма кой да я събира, храната е в недостиг. Преди да тръгна, се чуха слухове, че в тресавището броди лич.
Гомст се прекръсти.
— А какво се говори в двора на Олидан за посоката на набезите? — попита Осер. Този въпрос беше важен за него, а и за всичките му сънародници, защото макар Кеник да беше изгубил преди години битката за тресавищата, мъртвешката зараза още не бе плъзнала по сухата земя на владението. Засега нищо не заплашваше войниците на Макин, стига да стояха на твърда земя.
— Говори се, че Мъртвия крал мрази крал Олидан — каза Катерин.
— А какво мислиш ти, Катерин? — Миана се наведе през мен. Миришеше на цветя. Детето ни ме изрита в крака през корема ѝ.
— Мисля, че когато Мъртвия крал е готов да удари, черните кораби ще дойдат през естуара на Сейн и ще стоварят войските си в тресавищата. Оттам ще тръгнат през Анкрат, намирайки убежище в белезите, които са ни оставили Строителите — Зла сянка, Източен мрак, Раната на Кейн, онова, което вашите хора наричат „обещаните земи“, кралице. Ще навлязат в Гелет по пътеките, които им отвори Йорг, като разруши връх Хонас, и ще продължат, събирайки сили от различни източници, докато не стигнат Виен, където поредното безрезултатно гласуване на Събора вече ще е без значение.
— Това ли иска крал Олидан да кажете на Стоте? — попита Гомст. Стискаше разпятието си толкова силно, че златото се огъна в ръката му, очите му грееха с фанатичен огън. Не можех да повярвам, че това е същият човек на празна набожност, когото познавах още от детските си години. — Така казват и святите хора. А те го чуват от Бог.