Петата вълна
- Автор: Янси Рик
- Серия: The 5th Wave #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712527
- Переводчик: Пламен Кирилов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Петата вълна». Краткое содержание книги:
Петата вълна идва, а Каси трябва да избяга от тях. Тях - съществата, които изглеждат като нас, които знаят как мислим и които са тук, за да ни убият.
Да си сам, означава да оцелееш. Или поне така вярва Каси, докато не среща Ивън Уолкър. Красив и загадъчен, Ивън може би е единствената надежда на Каси да спаси братчето си - и дори себе си. Но изборът е труден, защото е избор на живот и смърт.
Резник не помръдна.
— Редник Зомби, кой е взводният ви командир?
— Сър, взводният ни командир е Флинтстоун, сър!
— Редник Флинтстоун — пред строя! — излая Резник. Флинт направи крачка напред и козирува. Моновеждата му подскачаше от напрежение.
— Редник Флинтстоун, разжалван си. Редник Зомби е новият ви взводен командир. Редник Зомби е прост и грозен, но е корав. — Усещах как погледът на Резник дълбае лицето ми. — Редник Зомби, какво се случи с малката ти сестра?
Примигнах. После пак. Мъчех се да съм хладнокръвен. Гласът ми обаче трепна.
— Сър, сестра ми е мъртва, сър!
— Защото ти избяга като страхливец!
— Сър, избягах като страхливец, сър!
— Но вече не си, нали, редник Зомби? Или си.
— Сър, не, сър!
Той отстъпи назад. Нещо мина през лицето му. Израз, който не бях виждал дотогава. Може и да се лъжа, но много приличаше на уважение.
— Редник Фъстък, пред строя!
Новобранецът не помръдна, докато Кекса не го смушка в гърба. Плачеше. Не искаше, мъчеше се да спре, но мили Боже, кое дете не би се разплакало в такава ситуация? Всичко, натрупано в него, се изливаше заедно с пороя от сълзи.
— Редник Фъстък, редник Зомби е твоят взводен командир. Ще спиш с него. Ще се учиш от него. Ще ти покаже как да вървиш. Ще те научи да говориш. Ще те научи да мислиш. Той ще бъде големият ти брат — такъв, какъвто не си имал. Чу ли ме, Фъстък?
— Сър, да, сър! — Мъничкият му гласец беше скърцащ и писклив, но дребосъкът схвана правилата за миг.
Така започна всичко.
44.
Ето един типичен ден в нетипичната нова реалност на „Кемп Хейвън“.
05:00: Ставане, тоалетна. Обличане и оправяне на леглата.
05:10: Проверка. Резник инспектира спалните. Открива гънки върху нечий чаршаф. Двайсет минути крясъци. После си избира случаен новобранец и му крещи без причина. Три обиколки на плаца, от които ни замръзват задниците. Трябва все да подбутвам Фъстъка и Портокала, иначе ще отнеса още една обиколка за наказание. Заледената земя под обувките ни. Дъхът ни, който замръзва във въздуха. Двата стълба тъмен дим от централата, някъде далеч зад летището и тътена на автобуси, излизащи през главния портал.
06:30: Закуска в препълнената столова, чийто лек дъх на прокиснало мляко ми напомня за Чумата. Както и за факта, че някога мислех само за три неща — коли, футбол и момичета, в този ред. Помагам на Фъстъка да си дояде порцията. А и него карам да яде, иначе тренировките ще го убият. Все това му повтарям: „тренировките ще те убият“. Танка и Флинтстоун ми се подиграват, че се грижа за малкия. Почнаха да ми викат Мама. Майната им. След закуска — поглед към класацията. Всяка сутрин на голямо табло пред столовата се изнасят резултатите от предишния ден. Точки за точна стрелба. Точки за най-добри времена — на пътека с препятствия, учебни тревоги и три километра бягане. Четирите най-добри взвода ще завършат в края на ноември и конкуренцията е жестока. Нашият се е заковал на десето място от седмици. Десето не е лошо, но не е достатъчно.
08:30: Обучение: Оръжия. Ръкопашен бой. Техники за оцеляване. Оцеляване в градски условия. Разузнаване. Свръзки. „Оцеляването“ е най-забавно. Особено часа, в който трябваше да пием собствената си пикня.
24:00: Обяд. Месо с неясен произход между твърди корички хляб. Царят на тъпотиите Дъмбо се майтапи, че вместо да кремират трансформираните, ни ги поднасят за обяд. Малката се дразни и ако не сме ние, като нищо ще му фрасне един поднос. Фъстъка е вперил поглед в хамбургера, сякаш кюфтето всеки момент ще скочи и ще го захапе за носа. Благодаря, Дъмбо. Малкият си е кльощав и без тъпите ти шеги.
13:00: Пак обучение. Предимно на стрелбището. На Фъстъка му дават пръчка вместо пушка и се прави че стреля, докато ние гърмим с истински боеприпаси по човешки фигури, изрязани от шперплат. Трясъкът на автоматите M16. Квиченето на шперплата, който става на трески. Кекса стреля най-добре, аз — най-зле. Представям си, че гърмя по Резник, дано го уцеля по-добре. Не помага.
17:00: Вечеря. Консервирано месо, консервиран грах, консервирани плодове. Фъстъка не ще да кусне и само плаче. Взводът е вперил очи в мен. Нали аз отговарям за Фъстъка. Мине ли на проверка Резник, работата ни е спукана. И кой ще е виновен — пак аз. Лицеви опори, намалени дажби… а и може да ни отнеме точки. Нищо не е по-важно от това да съберем всички точки, да завършим и да ни пратят на бойното поле, тоест да се отървем от Резник. От другия край на масата Флинтстоун намръщено ме гледа изпод моновеждата си. Яд го е на Фъстъка, но повече го е яд на мен, защото му взех поста. Сякаш съм искал да ставам взводен командир! На другия ден дойде и изръмжа: