Петата вълна

1.

Извънземните са тъпи.

Не говоря за истинските извънземни. Те, Другите, не са глупави. Другите са толкова по-напред от нас, че все едно да сравняваш най-глупавия човек с най-умното куче. Няма и място за сравнение.

Говоря за извънземните, които си измисляме.

Онези, които фабрикуваме от мига, в който сме осъзнали, че искрящите светлинки в небето над нас са слънца като нашето и около тях сигурно кръжат планети, подобни на нашата. Разбрахте, нали — извънземните, които си представяме, онези, които очакваме да ни нападнат, човекоподобните. Виждали сте ги безброй пъти. Как ни връхлитат от небето с техните летящи чинии и сриват Ню Йорк, Токио или Лондон; или шестват по земята в огромни, подобни на паяци машини, стрелят с лъчеви оръжия и винаги, ама винаги човечеството в миг забравя дрязгите си и, сплотено в едно, дава смел отпор на нашествениците. Давид убива Голиат и всички (с изключение на Голиат) се разотиват щастливи.

Какви глупости!

Все едно хлебарка да си въобрази, че може да възпре обувката, канеща се да я размаже.

Няма как да разберем, но се обзалагам, че Другите знаят за човешките фантасмагории. И сигурно се пукат от смях. Майко мила! Ако, разбира се, имат чувство за хумор. Сигурно ни се смеят така, както ние на едно глупаво сладко пале. „Какви глупави, сладки хора! Мислят, че разсъждаваме като тях! Не са ли очарователни?“

Така че забравете всички летящи чинии, малки зелени човечета и гигантски механични паяци, бълващи смъртоносни лъчи. Забравете епичните битки с танкове и изтребители, както и триумфалната победа на нашата разпасана, но твърда и неустрашима човешка раса над пълчищата от опулени чудовища. Това е толкова далеч от истината, колкото тяхната умираща планета от нашата — живата.

Истината е, че ако им паднем, с нас е свършено.