Стъклени къщи
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Morganville Vampires #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321296
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:
Клеър наблюдаваше зяпнала. Какво, по дяволите, прави той? Преди да направи нещо глупаво, с което да го издаде, от асансьора в другия край на стаята се чу звън и после вратите му се отвориха.
— Ах — каза Уилсън с очевидно облекчение. — Време е да си вървим, значи. — Протегна се под масата, взе скритата книга и я пъхна в чантата си толкова сръчно, та Клеър не бе сигурна, че правилно е видяла. — Хайде, Нойберг.
— Тя не. — Каза Джон, като се усмихваше весело. — Тя остава след училище.
— Но… — Клеър прехапа устни и отправи отчаян поглед към професора, който се намръщи и пристъпи от крак на крак. — Сър, не мога ли и аз да дойда с вас, моля?
— Да, разбира се — каза той. — Щом аз казвам. Г-н Харгроув, ако не ви харесва, отнесете въпроса до управата. Имам занятие.
Можеше да му мине номерът, ако Анджела не го наблюдаваше така зорко и подозрително. Тя го спря на средата на пътя до асансьора, отвори чантата му и извади книгата, която бе скрил. Прелисти я мълчаливо, после я подаде на Джон, който направи същото.
И двамата погледнаха професора със спокоен, хладен, странно доволен поглед.
— Е — каза Анджела, — не съм сигурна, но мисля, че това е нарушение на правилата, професоре. Да се изнасят книги от библиотеката, без да се регистрират. Какъв срам.
Тя нарочно отгърна първата страница и прочете: „Бяха хубави времена, бяха лоши времена…“ и после внимателно запрелиства страниците, като спираше на случайни места, за да прочете няколко реда от текста. На Клеър всичко й звучеше нормално. Тя се дръпна, когато Анджела й подаде книгата.
— Чети! — нареди вампирката.
— Ъъъ… къде?
— Където и да е.
Клеър прочете няколко реда от страница 229 с разтреперан глас.
— „Приказка за два града“ — отбеляза Джон. — Нека позная, професоре… първо издание?
— Изключително запазена — каза Анджела и изтръгна книгата от разтрепераните ръце на Клеър. — Мисля, че професорът си е измислил много хубав план за пенсиониране, който се състои в това да ни прецаква от приходи, които ни принадлежат.
— Ха! Не ми изглеждаше чак толкова тъп. При всички тези научни степени.
Това са просто книжни умници. Никога не знаеш какво им се върти в главите, докато не ги отвориш.
Двамата разговаряха, сякаш професорът не беше там.
Бледата кожа на професор Уилсън вече блестеше от пот.
— Момент на слабост — рече той. — Наистина се извинявам. Няма да се повтори, кълна се.
— Извинението се приема — отговори Анджела и се спусна напред, опря ръка в гърдите му и го блъсна на пода. — И, между другото, ти вярвам.
Тя го сграбчи за китката, вдигна я към устата си и спря, за да откачи златната верижка на часовника и да я хвърли на пода. Когато верижката падна, ужасените очи на Клеър зърнаха символа на циферблата на часовника. Триъгълник. Делта?
Шокът й премина, когато чу писъка на професора. Възрастните мъже не бива да крещят така. Не бе редно. Уплахата я ядоса и тя остави раницата си с книги, свали термоса от рамото си и отвъртя капака.
После заля с течен азот гърба на Анджела. Когато Джон се обърна към нея и изръмжа, тя плисна остатъка в лицето му, като се целеше в очите. Анджела се мяташе и пищеше на пода, а Уилсън се изправи на крака. Джон се протегна да го хване, но Клеър бе успяла да нарани и него и той го изпусна. Уилсън сграбчи чантата си, тя взе раницата си с книгите и хукнаха към асансьора. Там стоеше един много изненадан професор, зяпнал от изумление. Не го познаваше. Уилсън му извика да се дръпне, скочи в асансьора, натисна копчето за надолу така яростно, че Клеър се опасяваше, че ще се счупи или ще блокира.
Вратите се затвориха и асансьорът потегли надолу. Клеър се опита да успокои дишането си, но не успя, стана й зле. Все пак бе по-добре от професора. Той изглеждаше ужасно, лицето му бе посивяло като косата и дишаше учестено и трудно.
— О, боже — едва каза той. — Това не е на добре.
И после бавно се свлече по стената на асансьора, докато се озова на пода, с разкрачени крака.
— Професоре? — Клеър се спусна напред и се наведе над него.
— Сърцето — задъхано каза той и издаде някакъв задавен звук. Тя разхлаби вратовръзката, но това не помогна. — Слушай. Моята къща. Рафтът с книги. Черна подвързия. Върви.