Стъклени къщи
- Автор: Кейн Рэйчел
- Серия: Morganville Vampires #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321296
- Переводчик: Катя Радославова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:
Майка й каза тихо:
— Клеър, ти имаше такива чудесни приятелки. Какво стана с Елизабет?
— Тя отиде в Тексаския университет, мамо.
— Това не е причина да не сте приятелки.
Логиката на мама. Клеър реши, че Шейн е бил прав — нямаше измъкване от тази ситуация. Защо да не скочи в басейна, акулите си кръжаха, каквото и да прави.
— Мамо, Ева и Шейн са двама от съквартирантите ми. Тук. В тази къща.
Последва тишина. Майка й и баща й онемяха.
— Лееес? — проточи майка й. — Да не би тя да каза, че живее тук?
— Млада госпожице, ти не живееш тук — каза баща й. — Ти живееш в общежитието.
— Не. Аз живея тук и решението си е мое.
— Това е незаконно! В правилника се казва, че трябва да живееш в студентския град, Клеър, не можеш просто…
Навън нощта настъпваше, неусетно и бързо като убиец.
— Мога — каза Клеър. — И го правя. Няма да се върна там.
— Е, няма да давам толкова пари, за да се настаниш в някаква стара къща с шайка… — Баща й се чудеше какви думи да употреби, за да изрази лошото си мнение за Ева и Шейн. — Приятели! А те учат ли?
— Завърших една специалност и ще започвам друга — подхвърли Шейн.
— Млъквай! — Клеър почти се разплака.
— Добре, стига толкова. Събирай си нещата, Клеър. Идваш с нас.
Веселото настроение се изпари от лицето на Шейн.
— Не, не идва — отсече той. — Не и през нощта. Съжалявам.
Лицето на баща й почервеня, вбеси се още повече и я заплаши с пръст:
— Затова ли си тук? По-големи момчета? Живеят под същия покрив?
— О, Клеър — въздъхна майка й. — Още си малка за това. Ти… — обърна се тя към Шейн.
— Шейн — подсказа й той.
— Шейн, сигурна съм, че си много добро момче… — не звучеше особено убедена — … но трябва да разбереш, че Клеър е много специално момиче и е много малка.
— Тя е дете! — намеси се баща й. — Тя е на шестнайсет! И ако си се възползвал от нея…
— Татко! — Клеър си помисли, че лицето й е червено като неговото, но по други причини. — Стига толкова! Шейн ми е приятел. Стига сте ме излагали!
— Излагаме те? Клеър, помисли ли как се чувстваме ние? — изрева баща й.
В последвалата тишина Клеър чу Майкъл кротко да казва от стълбите:
— Смятам, че е по-добре всички да седнат.
Не всички седнаха. Шейн и Ева избягаха в кухнята, откъдето Клеър чу тракане на тенджери и яростен шепот. Тя неловко седеше на дивана между родителите си и гледаше печално към Майкъл, който седеше на фотьойла. Той имаше спокоен и хладнокръвен вид, но това бе напълно естествено. Мамо, тате, това е Майкъл, той е мъртъв… Сигурно щеше страшно да помогне.
— Казвам се Майкъл Глас — заговори той и протегна ръка към бащата на Клеър като към равен. Изненадан, баща й взе ръката му и се здрависа. — Вече се запознахте с другите двама съквартиранти, Ева Росър и Шейн Колинс. Сър, знам, че сте загрижен за Клеър. И така трябва. За пръв път живее сама и е по-малка от повечето студенти, които учат в колежа. Не ви виня, че се тревожите.
Баща й, обезоръжен, реши, че ще се прави на упорит.
— А кой, по дяволите, си ти, Майкъл Глас?
— Тази къща е моя — каза той. — Дадох стая под наем на дъщеря ви.
— На колко си години?
— Навърших осемнайсет. Ева и Шейн също. Ние се познаваме отдавна, и честно казано, не искахме да допускаме друг човек в къщата, но… — Майкъл сви рамене. — Имахме свободна стая, а да си поделяме разходите на четири е много по-добре. Дълго мислих, преди да позволя на Клеър да остане. Направихме събрание в къщата по този повод.
Клеър примигна. „Ама той наистина ли? Вярно ли е това?“
— Дъщеря ми е непълнолетна — каза баща й. — Не съм доволен. Изобщо.
— Разбирам, сър. И аз не бях доволен. Дори присъствието й тук представлява опасност за нас, нали разбирате. — Не бе нужно Майкъл да се задълбочава, баща й напълно разбираше. — Но тя имаше нужда от нас и не можехме да й откажем.
— Искаш да кажеш, не можехте да откажете парите й — каза баща й и се намръщи.
Вместо отговор Майкъл се изправи, отиде до една дървена кутия, оставена на рафта, и извади един плик. Подаде го на баща й.
— Ето какво ми е платила — рече той. — Цялата сума. Запазих я, в случай че реши да си тръгне. Не става въпрос за пари, господин Денвърс, а за безопасността на Клеър.