Небесни псета

Но в такъв случай кой бе проследил преследвачите? Кой си беше затворил очите за онова, дето се разигра във Васкес Рокс, но си бе направил усилието да спасява изпосталелия ми задник? Какво беше направил с труповете, оставили петната кръв по килима ми?

Божичко, само как ме цепеше главата!

Прибягнах до запасите си от сили, на които не съм се осланял от холивудско време, когато купонясвахме по цели нощи, станах от канапето и се изправих. Залитнах, но криво-ляво се закрепих на крака: едно от най-добрите ми изпълнения. Като внимавах да не стъпвам по кървавите петна, тръгнах покрай стената и отидох в антрето, а оттам в банята. Гледката, която ме посрещна от огледалото, не беше от най-красивите.

Сплъстената ми коса беше цялата в спечена кръв. Брадичката ми също беше оплескана с кафяво. Под челюстта имах моравочерна цицина с големината на тенис топка, още една — по-малка, се синееше на дясното ми слепоочие, но колкото и да е изненадващо, лицето ми не бе пострадало, още повече като се има предвид как се чувствах. Наплисках се с вода и си измих зъбите, след което започнах да плюя кафяви съсиреци и установих, че два от зъбите вдясно се клатят. Разкопчах много внимателно ризата и изпъшках отчасти от болката в гръдния кош, отчасти заради грозната гледка, разкрила се пред очите ми: по гърдите и кръста ми имаше най-малко десетина морави синини. Натиснах полекичка всяка с пръст, но така и не разбрах къде ме боли най-много. Установих, че стига да не си поемам много дълбоко въздух, болката в ребрата криво-ляво се търпи. От това, че изобщо дишам, разбрах, че белите ми дробове не са разкъсани, но все пак съзнавах, че не е зле в скоро време да ида на лекар.

Бях толкова погълнат от несретите си, че не мислех съзнателно какво точно се е случило, ала сигурно някъде дълбоко тази мисъл ме е глождела. Все още се мъчех да се съблека с намерението да си взема гореща вана, когато си спомних всичко. И както не се бях замислял, изведнъж започнах да мисля само за това. То изникна внезапно и злокачествено като тумор — не се махаше и туйто. Всъщност беше по-скоро интуиция — или предчувствие, отколкото съзнателна мисъл, но при всички положения, въпреки болката и изкушението да се изкъпя, бях обладан от него. Не биваше да губя и миг.

Дори не тръгнах да търся чиста риза, просто облякох отново кървавата риза от предния ден. Все пак имах благоразумието да грабна шушляковото яке и една бейзболна шапка, която да поприкрие сплъстената ми от кръвта коса, но това бе единствената отстъпка, която направих пред здравия разум. Изхвърчах — по-скоро излязох със залитане от къщи и се метнах на колата. Паниката се надигаше в мен толкова бързо, че измести дори болката в ребрата. Отпраших като ненормален, тоест както подобава на един истински жител на Лос Анджелис.