Отпор [bg]

Усмихна се, а това, че го правеше, когато наоколо цареше пълен хаос, говореше за силен дух.

— Какво има? — попита ме.

— Нищо. — Пристъпих към нея бавно, а тя отметна глава назад.

Огледах лицето й, извивката на скулите й, ъгълчетата на очите й, където ресниците й бяха по-гъсти, загорялото, леко вирнато носле и плътната долна устна.

Дявол да го вземе, не ми се искаше да пропилявам тези минути. Исках да ги използвам, за да я издигна в култ и да се преклоня пред нея. Но най-много от всичко ми се искаше да бяхме извървели различен път. Никога преди не ми се е искало да бъда човек и да съм от нейната раса и да няма никакви извънземни, които нападат Земята. Искаше ми се да сме завършили училище като всички нормални юноши, да учим заедно в колеж и вместо да си стягаме багажа, за да нагазим в леговището на някакви социопати, да планираме уикенд на плажа или каквото правят нормалните човешки същества, когато планетата им не е във война. Но мечтите за онова, което никога не би могло да се случи, бяха за неудачници. А отдавайки им се, губех и бездруго малкото време, което ни оставаше.

Доближих устни до нейните, целунах я нежно, а щом ръцете й докоснаха раменете ми и се плъзнаха по врата ми, страст изпепели тялото ми. Божичко, можех да живея от вкуса на устните й.

Бавно, без да бързам — макар да не разполагахме с време — погалих извивката на устните й, като опитвах да запомня усещането. Тих, задъхан стон се откъсна от Кити, тя се притисна в мен, а пръстите й намериха път през косата на тила ми. Копнежът ме връхлетя с мощна сила, изпълни всяка моя клетка.

Спуснах ръце по тялото й, за миг поспрях на кръста й, а сетне допрях длани на хълбоците й, които така прелестно се извиваха. Исках я по-близо, целият да съм в нея. Държах се като ненаситен кучи син, но на нея й харесваше.

— Две минути? — попита тя.

Ухилих се, а после я обсипах с целувки.

— Мм, харесва ми как мислиш.

— Не съм изненадана.

— Познаваш ме добре.

Кити се измъкна от прегръдките ми. Погледна ме в очите с дяволита усмивка, хвана пуловера и го измъкна през главата си.

О, да.

След това дойде ред на панталоните и всичко останало, което бе облякла, и тогава всяка разумна мисъл се изпари от главата ми. Тялото й поруменя в най-красивото розово, но тя не сведе брадичка уплашено, не се скри от мен.

Майчице, всичко в нея бе възхитително. Кити беше красива, но и невероятно силна; носеше силата си като истински боец. Беше умна и упорита, но преди всичко беше добра и ме бе дарила с най-голямата благодат, отвръщайки на любовта ми с любов.

Това бе най-важното нещо, което научих.

Любовта е дар, благодат.

Съблякох се бързо и я обгърнах с ръце. Нямаше нужда да й казвам, че я обичам. Думите се обезсмисляха, когато се изричаха често. Действията винаги бяха по-силни, по-убедителни.

И аз й го показах.