Отпор [bg]

Деймън

— Хънтър?

Люк въздъхна. И повтори:

— Хънтър.

— Онзи глупак, когото видяхме в клуба? — Люк и Кити седяха в нашата стая и това не ми харесваше.

— Хм. — Люк се замисли и погледна Кити, която седеше на леглото. — Там имаше двама глупаци. Единият от тях беше той. Значи ти…

— Странно — прекъснах го.

— И аз си помислих същото. — Люк ми се усмихна и се настани до Кити. — Има една поговорка: просещият не може да избира.

Присвих очи.

— Аз никога не съм просил.

— Момчета. — Кити прибра косата си зад ушите. — Какво не му харесвате на този Хънтър?

— Ами да видим. — Престорих се, че мисля. — Като начало, той е арумианец.

Тя завъртя сивите си очи.

— Нещо друго?

— Трябва ли да има друга причина? — Това ми стигаше, за да подхрани яростната ми ненавист към Хънтър.

Люк сръга Кити с лакът.

— Няма никакво значение дали Деймън харесва арумианците, или не. Той ми дължи услуга и ако има някой, който да знае къде се крият истинските убийци, то това е той.

— И можем да му се доверим? — попита тя.

Изсумтях. Да се довериш на арумианец? Как ли пък не.

Люк не ми обърна внимание.

— Той няма да посмее да ме прекара, не и когато има толкова много да губи.

Понечих да кажа нещо грубо, но то се изпари като неясен спомен. Сетих се за жената, която видях с Хънтър в клуба — човешко същество. Ясно си личеше, че двамата имат връзка.

Само при мисълта за това едва не повърнах.

— Вече говорих с него — уведоми ни Люк и протегна ръце над главата си като котка, която се прилича на слънце. — Ще ни чака в Атланта.

— Атланта? — попита Кити изненадано. — И как ще се доберем дотам.

— Ще се наложи да карате. — Той сви рамене. — Всички полети са отменени, след като Ити се е обадил вкъщи и после е свалил един търговски самолет.

Кити пребледня. Не бяхме чули новината.

— Та предлагам да не летим в неприятелско небе. Вече проверих всичко — продължи той. — Пътуването ще отнеме трийсет часа — ще бъде славно пътешествие. Хънтър ще се срещне с вас на летището — на изхода за вътрешните полети. — Той се усмихна, сякаш нещо го развесели.

Облегнах се на шкафа.

— И как ще ни помогне Хънтър да намерим арумианците? Не знаех, че е такава голяма клечка.

— Хънтър е важен, но не чак толкова. — Люк изпъна крака. Можеше ли изобщо да стои мирен? — Той е вашият билет за клуба на арумианците. Знае къде се спотайват и чакат. Лесно ще го накарате да ви заведе при техния водач… главатар… какъвто ще да е.