Прокобата Тутанкамон [bg]

— Ако нещо се случи с мен…

— Нямаш доверие на генерал Хоремхеб?

— Ако с мен се случи нещо — продължих аз, — пази тази торба, Собек. Сподели съдържанието й с Джарка. Той ще знае как да го използва, както и ти, за да предпазите принца.

Вдигнах поглед към звездите и се заслушах в рева на хиените и другите нощни хищници, привлечени към лагера ни от различните миризми.

— Намери ли нещо интересно?

— А, да, но онова, което наистина ме озадачава — потупах торбата аз, — е, че в тези документи непрекъснато се споменава един член на Царския кръг, когото почти бях забравил. Споменават се и Хоремхеб и Рамзес, естествено; те са войници. Нахтмин и Ай? Ами с това ще се заема по-късно; същото се отнася и до Майа и Хюйи. Мерире обаче непрекъснато говори за някого, когото повтарят и жреците Куфу и Джосер.

— За кого? — попита нетърпеливо Собек.

— Помисли за Чедата на Кап, Собек. Ти отрасна с нас. Кой се крие в сенките? Мълчалив по време на срещите, далече от бъркотията на двореца?

Собек ме погледна изумено.

— Пентжу — прошепнах аз. — Пентжу, Придворния лекар на Ехнатон, приятел на Хийа, майката на Тутанкамон. Той беше наставник на принца като дете, после го предаде на мен. Пентжу никога не е бил политик; великият лекар е зает повече да трупа съкровище от богатите си клиенти.

— Той е Мълчаливия — съгласи се Собек. — Знаем, че любимата му жена и децата му умряха по време на чумата или малко след това. Всъщност не е останал почти нито един жив негов роднина. Е, какво казва Мерире за него?

— Казва, че би искал Пентжу да го придружи на тази мисия. Обещава да направи всичко от себе си, за да включи Пентжу в пътуването на север. Ето нещо, което не знаех.

— Нима гледа на него като на съюзник?

— Трябва да проуча документите по-внимателно. До момента оставам с впечатлението, че Пентжу е важен заради онова, което знае, а не което прави. Не е ли странно? Чудя се какво толкова ценно знае нашият благороден лекар?

Два дни по-късно настигнахме бягащите бунтовници. След себе си оставяха трупове, предмети и оръжия, а скоро осъзнаха, че преследвачите им ги настигат. Синай е сурова пустош; достатъчно е да се отклониш от пътя на Хор и ще загинеш в горещината. Естествено, те се съпротивляваха. Укрепиха се зад купчина скали, но нямаха достатъчно вода и оръжия. Хората на Небамум изпращаха снопове стрели, за да отвлекат вниманието им, докато други се приближаваха по възвишението. Колесниците чакаха долу и наблюдаваха. Бунтовниците издържаха онзи следобед и следващата нощ, но по обяд горещината ги принуди да поискат да преговарят. Небамум беше безкомпромисен: безусловна капитулация или просто щеше да ги обсажда докато, по собствените му думи, сърцата им се изпържат, а телата им изсъхнат. Те хвърлиха оръжие и излязоха иззад скалите без следа от силата и славата, а просто жалка гледка мръсни раздърпани мъже и жени.