Бунтът на кралицата [bg]

Въпреки всичките си предишни подигравки, времето внезапно се отпусна и часовете забързаха. Отмина цяла седмица. Почти не забелязвах, защото Люк постоянно ми намираше занимания, опитвайки всичко, за което можеше да се сети.

Изпробвахме всичките ми сетива; той ме накара да опитам храна, типична за меванската кухня, да прокарам пръсти през топове вълна от севера, да слушам меванска музика, да помириша бор, карамфил и лавандула. Но не успях да разкрия нов спомен.

Накрая той ме настани до масата в библиотеката и разви топ червеникавокафяв лен, в който червеното беше толкова тъмно, че почти изглеждаше черно. В центъра имаше бял ромб, а в ромба беше изобразен герб с млад елен-самец, който скача през лавров венец.

— Какво е това? — попита ме Люк.

Взрях се в емблемата, но накрая се принудих да свия рамене:

— Не знам.

— Никога ли не си го виждала?

— Не. Какво е?

Той прокара припряно пръсти през косата си, най-сетне показвайки известно раздразнение:

— Това са цветовете и гербът на дома Аленах.

Огледах го отново, но въздъхнах:

— Съжалявам. Не изниква нищо.

Той бутна знамето настрана, а после разгъна голяма карта на Мевана; тя изобразяваше както градовете и забележителностите, така и границите на четиринайсетте територии.

— Ето ги горите — каза. — На северозапад имаме Нуала Удс. Далече на североизток — Ошийн Форест. — Посочи всяка една от тях. Проследих с поглед върха на пръста му. — Следва рехавата ивица на крайбрежната Ройсуд от югозападната страна. И накрая — Майрена Форест, в южното сърце на страната. Това е тази, в която според мен твоят предтеча е заровил камъка, тъй като се простира през северната половина от територията на Аленах.