Всяко мъртво нещо [bg]

И все пак дълбоко в съзнанието ми тлееше, може би полуосъзната от мен, евентуално прозряна от Рейчъл Улф, още една причина да продължа търсенето на Катърин.

Не вярвам в угризения, които не търсят и не водят до изкупление. Бях се провалил като съпруг и баща, не бях опазил най-скъпото си от Злото, Смъртта ми го бе отнела. Може би се мамех, но искрено вярвах, че ако Катърин умре, защото спра да я търся, нейната смърт ще означава двоен провал за мен; а не бях вече сигурен дали ще мога да живея с тази удвоена отговорност. В нея — Катърин — виждах, може би погрешно, възможност да изкупя поне част от вината си.

Е, Бог ми е свидетел, опитах се да обясня това на Уолтър. Необходимостта да избегна зависимост от Пътника, още и необходимостта да продължа да диря Катърин Демитър заради самата нея, а и заради себе си. Не успях, може би не намерих точните думи, може би не му казах всичко. Разделихме се напрегнати и двамата, в лошо настроение, почти скарани.

Бях вече пред вратата на апартамента, когато телефонът иззвъня. Стомахът ми се сви незабавно, инстинктивно.

Беше Улрич.

— Птицо, ти ли си? Ужасно съжалявам. Току-що видях новините по нашия бюлетин.

Коул ме бе предупредил, че изпраща информацията за буркана и съдържанието му на ФБР. Знаех още, че Улрич следи случая внимателно.

— Ти как си?

— Зле. Той се приготвя за нов удар. Ще умре още някой.

— Пуснахме системата да търси подобни характеристики. Ще сравни всичко налично в базите данни — рече Улрич. — Ако излезе нещо, веднага ще действаме.

— Аз го искам този тип — рекох.

— Зная — отвърна приятелят ми и в гласа му звучеше искрено съчувствие. — Зная.

— Трябва да излизам — казах бавно. — А, Улрич, още нещо?

— Кажи.

— Погрижи се за леля Мари. Засега само тя ни е в помощ. Здраво съм бил уморен, защото заспах като пън в момента, в който допрях глава до възглавницата. Все пак спах само час преди да тръгна за Вирджиния. Събудих се потънал в пот и замаян като след тежко пиене. Сънувах безкрайни разговори с безлик убиец и дъщеря си в различни мигове преди смъртта й.

Малко преди да се събудя, в съня ми се яви Катърин Демитър. Бе заобиколена от мрачни фантоми, наоколо играеха огньове, зърнах и костите на мъртви деца. И почувствах, че върху нея е паднала ужасна, мъртвешки черна сянка, че съм длъжен — на всяка цена — да се опитам да я спася. Да спася и двама ни — от Мрака.