Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващата утрин се обадих в частния кабинет на Рейчъл Улф. Секретарката обясни, че Улф чете лекции на семинар в рамките на конференция в Колумбийския университет. Взех метрото и бързо стигнах пред главния вход на университетското градче. Бях подранил. Разходих се насам-натам. Влязох в голямата книжарница „Барнърд Бук Форъм“ и се запилях в литературния раздел. Минаваха студенти, бутаха се неволно в мен. След известно време тръгнах към входа на голямата сграда.
До 1983 година Колумбийският бе единственият елитен университет с мъжки и женски колежи. Единственият от т.нар. „Айви лийг“[30]. Днес образованието е смесено, с изключение на Барнърд колидж, който е само женски. Мисля си, че краят на това разделение чувствително е подобрил колежанската атмосфера.
Пресякох площта на образувания от сградите огромен квадрат, минах покрай библиотеката „Бътлър“ от едната страна и администрацията от другата, както и покрай статуята на Алма Матер, застинала като посредник между науката и бюрокрацията в затревената площадка по средата. Както и повечето нюйоркчани, тук идвам рядко и сега за пореден път ме удиви усещането за спокойствие и академичност само на броени метри от натоварените с трафик, задъхани улици извън градчето.
Когато пристигнах, Рейчъл Улф вече привършваше лекцията си. Бях извадил късмет. Изчаках я пред аудиторията. Тя излезе заедно с млад, сериозен на вид мъж, с кръгли очила и къдрава коса. Той поглъщаше всяка нейна дума и я гледаше, както млад жрец се взира в лика на своята богиня. Улф ме зърна почти веднага. Спря се и усмихнато се сбогува с младежа. Това, изглежда, силно го натъжи, той се повъртя, повъртя наоколо, но след малко се извърна и с наведена глава се отдалечи.
— С какво мога да ви помогна, г-н Паркър? — любезно ме попита тя. Изглеждаше учудена, че ме вижда тук, но в очите й проблясваше интерес.
— Той се върна — рекох просто.
Вървяхме пеша до унгарската сладкарница на „Амстердам авеню“. Там беше пълно с младежи и девойки, уж седнали на чашка кафе, а всъщност загрижено зачетени в дебели учебници и записки. Рейчъл Улф носеше джинси и отпуснат, широк пуловер с червено сърце отпред.
Въпреки случилото се предната вечер бях много любопитен — тя ме интересуваше. Жена не ме бе привличала от смъртта на Сюзън; съпругата ми бе последната, с която бях спал. С дългата, сресана назад и над ушите червеникава коса Улф събуждаше в мен дълбок и чувствен копнеж, при това далеч не само сексуален. Усещах в гърдите празнота, самота, чак стомахът ме приболяваше. Тя ме изгледа с любопитство.
— Съжалявам — казах. — Мислех за нещо.
Тя кимна и си взе дълга, поръсена с макови семена кифла. Отхапа голямо парче и задъвка с удоволствие. Изглежда, съм направил някаква физиономия, защото внезапно прикри уста с длан и тихичко се изкикоти.
— Моля да ме извините, ама съм луда по тези кифлички. Постави ли някой такова лакомство пред мен и мигновено забравям за всякакво възпитание, маниери, въобще…
— Това чувство ми е познато — успокоих я незабавно. — И аз така налитах на виенските кифли, докато се усетих, че започвам да се закръглям.
Тя пак се усмихна и крадливо, по детски набута в устата си стърчащия край на поредната хапка. Разговорът съвсем замря. Но след малко Улф се обади:
— Мисля си, че сигурно родителите ви са обичали джаза много, така ли?
Сигурно съм изглеждал озадачен, защото тя се засмя разбиращо, докато се опитвах да разгадая въпроса й. А това бе глупаво, защото мнозина ме бяха питали същото — стотици пъти в миналото. Днес просто не загрявах добре. Защо ли? Все пак бях доволен от смяната на темата и мисля, че тя го усети.
— Напротив, и двамата нищо не разбираха от джаз — отвърнах й. — Баща ми просто харесал името. За пръв път чул за Чарли Паркър — Птицата[31] пред кръщелния купел. Свещеникът му го споменал, когато ме кръщавали. Казаха ми, че именно отецът бил ужасен джаз фен. За него не би имало по-голямо удоволствие от това баща ми да кръсти всичките си деца на музикантите от биг бенда на Дизи Гилеспи[32] например.
— Като разбрал, че Птицата бил черен, баща ми не бил много склонен да кръщава първородния си син на него, но вече нямало време да измислят друго име. И така…
— А как са наречени другите деца?
Свих рамене.
— След мен майка вече не могла да ражда повече. Така че старият не е имал нужда да търси други имена.
30
Буквално „Бръшлянова лига“ — метафора за високо академично равнище; група университети с високи учебно-академични постижения в североизточните щати, като Харвард, Йейл, Принстън, Корнъл, Браун, Пенсилвания. — Бел. прев.
31
Детективът е кръстен на големия американски черен джазмен Чарли Паркър — Птицата (1920-1955), алт саксофон, прякорът му идва от детската му любов към печените пилета; първо бил Yardbird по-късно променен на по-поетичното Bird; свирил с някои от най-големите имена, променил лицето на джаза и дал някои от насоките на тази музика през XX век. — Бел. прев.
32
Също много голямо име в джаза, свирили заедно с Паркър. — Бел. прев.