Тетрарх [bg]

Петнадесет

Заради неспирното си пищене и мятане се наложи Юлия да бъде упоена — иначе тя щеше да успее в опитите си да изскочи от въздухоплава, за да помогне на Ниш. Сякаш би могла да прелети разстоянието. Когато тя притихна, войниците й завързаха ръцете и я отнесоха в платнената кабина.

Скрутаторът бе застанал редом до М’ланти и със скръстени ръце наблюдаваше отчаяната битка на Ниш с нилатла.

— Можем ли да се доближим повече? — обърна се той към жената.

М’ланти не отговори веднага.

— Не. Не можем да се приближим достатъчно, за да го вземем, а дори и да се опитаме, има опасност пламъците на пещта да подпалят торбата ни. Експлозията ще бъде ефектна, но не я виждам като подходящ край.

— Възможно е той да убие звяра — каза Флид. — В такъв случай има ли риск да се приземим и да го вземем?

Събеседничката му погледна към трите лиринкси, кръжащи на известно разстояние.

— Не изглежда да възнамеряват да атакуват.

— Говорех за изтичащия газ.

— Ние вече сме поели риск — отвърна М’ланти.

Двамата отново замълчаха — до момента, в който Ниш започна да изсипва течност из коша.

— Какво има в този съд? — остро попита скрутаторът.

— Креозот. — М’ланти се обърна, но Флид беше по-бърз.

— Назад! — ревна Ксервиш. — Пълен назад!

Въздухоплавът се извъртя и започна да се отдалечава. Всички войници се бяха струпали от едната страна на гондолата, втренчени в разгръщащата се битка и стискащи палци на Ниш.

— По-бързо! — викна М’ланти. — Вие там, отдръпнете се. Нарушавате баланса.

— Какво прави той? — напрегнато запита Флид, защото вече се бяха отдалечили прекалено.

— Изкачва се към огъня — отвърна жената, долепила далекоглед до окото си. — Сега бърка с голи ръце в него. Той…

Всички гледаха със затаен дъх как кошницата на балона бива обгърната от пламъци. Внезапно последва експлозия. Отломките от коша полетяха надолу, заедно с обгореното тяло на създанието. Балонът се изстреля нагоре, попадна във въздушно течение и изчезна на запад.

— А сега? — обърна се скрутаторът към М’ланти.

— Никакъв шанс. Нищо не би могло да го настигне сега.

Флид се извърна, отпуснал рамене.

— Жалко. Момчето имаше значително бъдеще пред себе си.

— Не сме сигурни, че е мъртъв.

— Ако още не е, то скоро ще бъде — когато балонът се приземи сред нищото. Да се прибираме.