Заподозрян № 1 [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Детективска агенция Private #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Ентусиаст
ISBN: 978-619-164-075-1
Переводчик: Деница Каракушева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Заподозрян № 1 [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности. Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели. Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал. С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.

Перейти на страницу:

— За бога, Ричи. Не съм ченге — извика.

Успя да прекоси „Сепулведа“, а Ричи се катереше по горната част на стръмната стълба. Той обърна глава, видя, че Круз го настига… и пропусна едно стъпало. Хвана се за дръжката твърде късно и политна надолу, давайки възможност на Круз да се приближи.

Круз се изкачи по стълбите и най-после го настигна.

— Стига ли ти толкова тичане за днес?

Пресегна се да подаде ръка на мъжа да се изправи и той я пое. Но веднага щом се изправи, Ричи замахна към челюстта на Круз. Биячът загуби равновесие и Круз с лекота избегна удара, а после му го върна, като го прасна на свой ред. Юмрукът му попадна директно в челюстта на Ричи и той отново се строполи, този път окончателно.

— Шампион в лека до средна категория на Калифорния — кресна му Круз. — Ето с кого се биеш.

Точно в този момент Дел Рио докара мерцедеса на тротоара под стълбите.

Излезе и си оправи якето.

— Подкреплението пристигна — викна на Круз и отиде при тях на стълбите.

Няколко души ги подминаха, като се стараеха да не срещат погледите им.

Дел Рио се обърна към Ричи:

— Слушай сега, копелдак такъв, не ни интересува историята на живота ти, ясно? Само ни кажи каквото искаме да знаем и изчезваме.

Ричи потърка челюстта си.

— Не сте ли ченгета?

— Можеш ли да повярваш? — обърна се Круз към Дел Рио и отново подаде ръка да помогне на Ричи да стане. — Гледай сега, Пол, ние не сме полицаи. Не искаме да нараним нито теб, нито някого другиго. Платихме на Карън и Кармелита за информация за петте убийства на клиенти на проститутки в област Лос Анджелис. Но не я получихме.

— Каква информация? Каква информация?

Човекът още беше паникьосан и Круз вече си мислеше, че някой от хората, които минаваха по надлеза, може би беше извикал полиция.

— Кармелита каза, че шофьор на име Били Муфан й е издрънкал, че убиецът е един от техните шофьори. И че Били е взел свръхдоза. Но човек с това име не съществува и никога не е съществувал. Онова, което тя не ни каза, е, че ти караш лимузина. Голям пропуск. Ти ли си „Били Муфан“? Знаеш ли кой е убил онези мъже?

— Не, не, не. Не съм аз. Имам разрешително само от шест месеца. Нека ви го покажа. Вижте го.

Дел Рио го погледна.

— Ако ви кажа името на човека, ме оставяте, нали? И няма да ни замесвате. Не искам Карън или Кармелита да пострадат.

— Това е сделката. Не си ни казвал името, нито къде да открием този тип.

— Окей — каза Ричи. — Вижте, той е първият съпруг на Карън. Тайсън Кийс. Той е шофьорът, който е казал на Кармелита за убийствата. Не го знам къде живее. Не искам и да знам.

Пол Ричи отказа да го закарат обратно на паркинга, така че Дел Рио и Круз се качиха в колата и потеглиха за центъра към Private.

— Тайсън Кийс. Дали той знае кой е извършил убийствата? Или е бил той самият? — попита Круз.

Нямах желание да ходя на вечеря с когото и да било. Исках да проследя брат ми на излизане от офиса му и да видя къде отива, с кого и какво е намислил.

Но Джинкс беше наш клиент, освен това беше добър човек и ако все пак трябваше да избера с кого да вечерям, то тя стоеше начело на краткия ми списък.

— Ранна вечеря става ли? — попитах я.

Тя каза, че й е удобно, и прецених, че ако се срещнем в шест, бих могъл да съм пред къщата на брат ми в осем.

Отидох с колата до ресторант „Ред О“, който титулуваният главен готвач Рик Бейлес беше отворил неотдавна — през 2010 година. Мястото изглеждаше грандиозно още от внушителните врати откъм Мелроуз, които водеха към остъклен двор. Вътрешността представляваше съчетание между дизайн и архитектура, които напомняха за Саут Бийч и за някой популярен курорт в Мексико. Най-отпред имаше голяма обща маса, над която висяха ръчно изработени полилеи. Следваше тунел от криви стъкла, като изложба на текила, а навсякъде наоколо имаше огромни саксии с палми.

Бях чел, че модерната мексиканска кухня тук е невероятна, дори и за град, който се слави със своята мексиканска храна. Когато в шест часа долових парливия шоколадов аромат на сос моле, осъзнах, че бях изгладнял за истински хубаво ястие.

Джинкс ме чакаше в едно от малките обособени за хранене пространства, сгушено в ниша, встрани от голямата зала. Диваните, фотьойлите и табуретките бяха облицовани с черна кожа. Обаче колкото и да ми харесваше обстановката, истинската атракция беше Джинкс. Разменихме си целувки по бузата, поръчахме питиета и веднага щом сервитьорът донесе коктейлите с текила, тя каза:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?