Порочен кръг [bg]

— Виж, Виктория, сетих се, че има нещо друго, което трябва да свърша. Не е чак толкова важно да се видя с доктор Донован точно днес и сега. Отмени срещата ни, а следващата седмица ще ти се обадя за нов час.

— О… разбира се. Съжалявам, че си загубихте времето, господин Крос. — И тя изтича към кабинета на Алан.

Вратата се затвори зад нея, а Хектор бе приближи до бюрото й, за да вземе мобилния телефон. Със същото плавно движение той извади своя от калъфа на колана и ловко го размени. Надяваше се да мине известно време, преди тя да забележи подмяната. Не се безпокоеше, че може да остави в ръцете на момичето важна информация. Дейв Имбис го бе научил как да поддържа телефона си непробиваем и напълно чист. Излезе от приемната и отиде при колата си. Върна се на номер 11. Намери останалите трима от екипа в библиотеката.

— Много бързо, шефе, не те очаквахме толкова скоро — подхвърли Дейв Имбис.

— Имам за теб малък подарък… ето — подхвърли му Хектор айфона на Виктория.

— Хиляди благодарности — ловко го улови във въздуха Дейв. — Само че аз вече си имам такъв.

— Такъв като този си нямаш — увери го Хектор. — Искам да го свалиш в работилницата и да изчовъркаш от него всеки бит информация. Искам пълен списък на всички номера в списъка на контактите. Всички получени и изпратени есемеси, независимо дали мултимедийни или текстови. Искам копия на всички видеоклипове в паметта. И искам особено старателно да прегледаш всичко с дата от началото на март досега.

— Откъде го имаш, шефе? — с остро любопитство изгледа телефона Дейв, като го завъртя в ръцете си, и без да поглежда Хектор, продължи с въпросите: — На кого е? Как се добра до него?

— Откраднах го от момичето на рецепцията в кабинета на д-р Алан Донован. Алан беше гинекологът на Хейзъл. Момичето се казва Виктория Вусамазулу. Тя е малка симпатична африканка, а името й означава „Събуди се, народе на зулу“, което е политически зов за битка. Не съм сигурен за народа, но с нейните физически данни не се съмнявам, че би могла да вдигне от гроба поне няколко мъртви. Предполагам, че вече е разбрала за смяната на телефона си, но ще успея да я забавя до утре. Разполагаш с това време, за да източиш всичко. Защото, с изключение на шефа й, Виктория е единствената, която знаеше, че Хейзъл ще идва в Лондон в деня на засадата.

Дейв се усмихна, доволен от предизвикателството.

— Няма да отнеме толкова дълго време. Тази малка зулуска скоро няма да има никакви тайни от мен. Извинете ме, приятели…

Хектор устоя на импулса да слезе с Дейв в работилницата. Дейв беше един от най-добрите в занаята, но дори той щеше да работи по-ефективно, ако никой не му висеше над главата със съвети и въпроси. Затова го остави да си върши работата, а сам той се качи в кабинета си.