Мъртва като теб [bg]

— Това е криза на средната възраст — обяви Денис. — Ако си мисли, че може да ме влачи напред-назад с тоя микробус, не е познал! Като миналата година, когато се опита да ме качи на мотор, за да къмпингуваме във Франция, моля ви се!

— Не е проклет микробус! — озъби се Гари, грабна последното пролетно рулце, преди някой друг да го докопал, потопи го по грешка в лютия сос и го натъпка в устата си.

В устата му избухна малка термоядрена експлозия, която го накара да онемее за миг. Денис веднага се възползва от това.

— Изглеждаш ужасно! — обяви тя. — Откъде ти е тази драскотина на челото?

— Пълзях из един проклет таван, за да заменя жицата на алармата, която някоя проклета мишка беше прояла. От една греда стърчеше гвоздей.

Денис внезапно се наведе към него и изсумтя.

— И си пушил!

— Бях в такси, където някой беше пушил — измърмори той неловко, като още дъвчеше.

— О, така ли? — Тя го изгледа с подозрение, после се обърна към Морис и Ула. — Все се преструва, че ги е отказал, но ме мисли за много глупава! Излиза да разходи кучето, да покара колело или мотор, и се връща след часове, смърдящ на цигари. Винаги се надушва, нали? — Тя погледна Ула, после Морис и отпи от бялото вино.

Бирата на Гари дойде и той отпи дълга глътка, като погледна към Ула и си помисли, че тази вечер рошавата ѝ коса е по-рошава от обикновено. И двамата, както и Денис, изглеждаха странно, сякаш ги виждаше през изкривяваща образа леща. Черната тениска на Морис беше опъната на корема му, очите му бяха изпъкнали, а скъпото отвратително карирано сако с лъскавите копчета „Версаче“ му беше твърде тясно. Приличаше на завещано му от по-големия му брат.

Морис поклати глава и защити приятеля си:

— Не надушвам нищо.

Ула се наведе напред и подуши Гари като разгонено куче.

— Хубав парфюм! — рече уклончиво. — Прилича на дамски обаче.

— „Шанел Платинум“ — отвърна той.

Тя подуши отново, смръщи се с подозрение, после вдигна вежди към Денис.

— Та къде казваш, че си бил, мамка му? — настоя Денис.

— Целият си изпомачкан. Не можа ли поне да се срешиш?

— Навън духа ужасно, ако не си забелязала — отвърна Гари. — Трябваше да се разправям с един побеснял клиент — тая вечер не ни достигаха хора — един бил с грип, друг с нещо си друго. А на шибания Греъм Люис от Стейнинг алармата му не работела по неведоми причини. И заплашва, че ще смени фирмата. Трябваше да ида и да се оправя с него. Разбра ли? Оказа се някаква проклета мишка.

Тя наклони чашата към устата си, за да я пресуши, но осъзна, че вече е празна. В този момент се появи сервитьор с нова бутилка. Гари посочи към своята чаша за вино, докато допиваше бирата си. Нервите му бяха опънати до скъсване и имаше нужда от питие. Веднага. От много питиета.

— Наздраве на всички! — каза той.

Морис и Ула вдигнаха чашите си.

— Наздраве!