Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
За неин председател избра Борис Шчербина, оплешивяващия заместник министър-председател на СССР с лице на булдог, който отговаряше за всички операции, свързани с горива и енергия в целия Съветски съюз.31 Рижков го откри на повече от хиляда километра – в Оренбург, близо до границата с Казахстан, където Шчербина щеше да държи реч пред местни работници в нефтената промишленост.32 Рижков му каза веднага да приключва и да се връща в Москва, където ще го чака самолет за Украйна.
В 11 ч., когато вторият екип, воден от Майорец, вече беше във въздуха, Рижков подписа официален указ за учредяването на комисията.lxxxiii След това изпрати съобщение за срочно събиране на членовете ѝ: изтъкнати учени от съветската Академия на науките, института „Курчатов“, представители на Главната прокуратура, КГБ, Министерството на здравеопазването и Министерския съвет на Украйна.
Тази сутрин академик Валерий Легасов, първият заместник-директор на института за атомна енергия „Курчатов“, се събуди, без ни най-малко да подозира какво се случва в Украйна.33 Денят беше прекрасен и той не можеше да реши дали да го прекара със съпругата си Маргарита, или да отиде в катедрата, на която беше ръководител в Московския държавен университет, или пък да присъства на заседание на партийния актив в централата на Министерството на средното машиностроене.
Като безрезервно отговорен комунист, Легасов избра партийното събрание. Когато пристигна малко преди 10:00 ч., един колега му спомена за някакъв неприятен инцидент в Чернобилската централа. Събранието се председателстваше от шефа на Средмаш Ефим Славски. Говореха се обичайните празнословия: старецът произнасяше безкрайни и скучни тиради за множеството успехи и победи на министерството и порицаваше няколко души, защото се бяха провалили. Общо взето, всичко вървеше, както винаги, отлично: всичките им планове се изпълняваха, целите им се постигаха. Посред своя обичаен химн за славните постижения на ядрената промишленост Славски спря и спомена, че очевидно е станал инцидент в атомната централа в Украйна. Но веднага добави, че тази централа се управлява от техните съседи в Министерството на енергетиката. Каквато и да е аварията, тя няма да спре победния ход на съветската атомна енергия.
На обед спряха за малка почивка и Легасов се качи на втория етаж, за да си поговори с един колега. Там Александър Мешков, заместникът на Славски, съобщи на Легасов спешна новина: бил е избран за член на правителствена комисия за разследване на Чернобилската авария. Трябваше да бъде на Внуковското летище в Москва в четири следобед. Легасов незабавно извика кола да го закара в института „Курчатов“. Независимо от ръководната си позиция в най-важната държавна агенция за ядрени изследвания той беше химик, а не специалист по реактори. Необходим му беше експертен съвет.
Син на виден партиен идеолог, Валерий Легасов беше секретар на партийния комитет на института „Курчатов“.34 Като студенти в университета през 50-те години, Валерий и Маргарита участваха в комсомолски бригади за отглеждане на пшеница в равнините на Южен Сибир, а по-късно той избра да работи върху аспирантурата си по радиохимия в далечния химически комбинат „Томск 7“, вместо да приеме удобно място в Москва. Като интелектуалец и химик, Легасов вярваше в принципите на социализма и в едно равноправно общество, ръководено от образован елит. Беше остроумен и самоуверен и неговият привилегирован произход му даваше смелост да изразява мнението си открито в света на страхливите апаратчици. В свободното си време пишеше поезия. Независимо от откровеността му партийните шефове го обичаха и той се издигна във властта с поразителна бързина; получаваше държавни награди заради работата си и всякакви похвали, които се полагаха на съветския учен, с изключение на най-високото отличие – званието „Герой на социалистическия труд“.
Пълен, но с атлетично телосложение, с тъмна коса и очила с дебели рамки, Легасов наближаваше върха на кариерата си и се ползваше с привилегиите на звездите на съветската наука. Играеше тенис, караше ски, плуваше и много пътуваше. Той и Маргарита живееха на „Пехотная“ №26 – една улица с много дървета съвсем близо до работата му. Тук те посрещаха гости – приятели и колеги, включително шефа му Анатолий Александров. Вече на 83 години, Председателят на Академията на науките и директор на института „Курчатов“ живееше няколко входа по-надолу от Легасов. Александров обичаше да се отбива у тях за вечеря или да играят шах.35 Той казваше, че заместникът му винаги мисли с няколко хода напред. Легасов беше само на 49 години, но изглежда, беше определен да заеме неговото място като директор на института „Курчатов“ веднага след оттеглянето на Александров.