Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
lxxiii Оценките за смъртоносната доза радиация се базират на т.нар. средна летална доза, или ЛД50 – количеството, което, ако се поеме изведнъж от тялото и не се лекува, ще убие половината от облъчените хора. На базата на данни, получени от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, тези оценки варират от 3,5 до 4,0 Gy, или 350 до 400 rem. Но наблюденията на жертвите от Чернобил доведоха до ревизия на тези оценки във възходяща посока и показаха, че след лечение здравите индивиди могат да понесат дози върху цялото тяло поне до 5,0 Gу, или 500 rem.
lxxiv По-късно Леонид Шаврей си спомня, че Телятников миришел на водка и изглеждал напълно пиян, въпреки че Петровски го отрича. Той настоява, че Телятников пиел съвсем малко: „Може вкъщи да е пиел по няколко глътки, но на работа – никога.“ Петровски, интервю на автора, 2016.
lxxv Докторът от линейката Валентин Белокон си спомня, че е видял хора да излизат от Блок 3 и да се движат към главната административна сграда няколко минути след 2:00 ч.
lxxvi Началник на смяната бил Юрий Багдасаров, който не се подчинил на заповедта на главния инженер на централата Борис Рогожкин да поддържа работата на реактора.
7.
Събота, 1:30 ч., Kиев
Въпреки всичките удобства в държавната дача, разположена в южното предградие на Киев, Конча-Заспа, където сред уединени и ухаещи борове се намираха домовете на партийно-правителствения елит, Виталий Скляров не можеше да заспи.1 Министърът на енергетиката и електрификацията на Украинската република все още се мяташе в леглото, когато мина дванайсет, и петъчната нощ се превърна в съботна сутрин. Разстроен, той гледаше втренчено в тавана, когато в 1:30 ч. телефонът иззвъня.
Беше диспечерът на централната енергийна мрежа на Украйна, който следеше електроразпределението в цялата република от един кабинет в Киев. Обаждане от диспечера посред нощ означаваше сериозен проблем, възникнал някъде по огромната украинска мрежа от електроцентрали и електропроводи с високо напрежение. За момент Скляров с надежда си помисли, че каквото и да е станало този път, дано да няма пострадали.
Той беше навършил петдесет години и през цялата си кариера се беше занимавал с енергетика.2 В продължение на 16 години Скляров се придвижваше нагоре в йерархията – от младши техник в една топлоелектрическа централа в Луганск до директор на централа, после главен инженер в Киевския енергиен борд и накрая начело на самото Министерство на енергетиката. През целия си живот той беше последователен комунист, чиято дейност му беше дала възможност да пътува далеч зад границите на СССР, но също така често го беше срещала и с оперативните работници на страховитите „специални служби“ – КГБ. Скляров беше надниквал неколкократно в живота отвъд Желязната завеса, но това само изостри цинизма му, а издигането в редовете на номенклатурата го научи как да стъпва внимателно по минните полета на партийната политика.
Въпреки че служителите на ядрените централи в Украйна продължаваха да се отчитат пряко на Москва, електричеството, което произвеждаха, беше отговорност на Скляров.
Докато беше заместник-министър, той съдейства за пуска на първия реактор в Чернобилската централа, а сега директно се занимаваше с мандарините на тайната ядрена държава в СССР, Александров и Славски. Скляров беше в течение на проблемите в централата, включително знаеше за стопяването на реактора в Блок 1 през 1982 г.3 Дори в конвенционалните централи през дългата си професионална кариера Скляров беше станал свидетел на доста инциденти – съборени кабели, пълно прекъсване на електроснабдяването, пожари по кабелите и нефтеното гориво, когато негови служители са били осакатявани или са загивали.4 Но тази внезапна каскада от проблеми в Чернобил, така както я описваше диспечерът, звучеше по-зле от всичко, което дори Скляров беше преживял до този момент.
– Имало е поредица операционни смущения в Чернобилската АЕЦ – каза диспечерът. – Четвърти блок е спрял в 1:20 ч.5 Получихме съобщение за пожар в централата. Пожар е избухнал в главната зала и турбинната зала в Блок 4. Загубихме връзка с централата.
Скляров се обади веднага на украинския министър-председател.6 Когато Александър Ляшко научи новината, той каза на Скляров да я предаде на най-високото ниво и да се обади на Първия секретар на комунистическата партия на УССР. Шестдесет и осем годишният Владимир Шчербицки, ръководител на републиката и дългогодишен член на Политбюро, беше партиен хардлайнер и приятел на Брежнев, който не се интересуваше особено от реформаторските методи на Горбачов. Шчербицки се беше разпоредил да не го безпокоят през уикенда. Беше напуснал Киев и заминал в провинцията, където се занимаваше с любимите си гълъби. Охранителят, който отговаряше на телефона в дачата му, отказа да събуди шефа си. Скляров отново телефонира на Ляшко и му обясни ситуацията. Пет минути по-късно Шчербицки се обади в полусън.