Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Любов. Тази дума сякаш премина през цялото ми тяло. Любов. Можех да я произнеса точно в този момент. Можех. Това не означаваше завинаги. Хората се влюбват и разлюбват. Връзката ни не беше по-различна. Щеше да има едно недоизказано „засега“ в края на изречението. Той щеше да го разбере. Усещах вкуса на думите, усещах вкус на морска сол от разстоянието, което бяха пропътували през живота на други хора, за да дойдат при мен. Аз обаче стиснах устни, защото знаех, че и най-малката въздишка щеше да ги накара да се търкулнат от устата ми. Не можеш да поправиш наново счупеното, беше написала Катрин на Хенри. Това, което си казал, не може да се забрави. Така че не казах нищо. Но желанието да го произнеса отново, се върна. Щях да му го кажа, но ръката му се отпусна и падна между нас. И така аз не успях да заспя и го слушах как похърква.

Измъкнах се от леглото и отидох в тъмната кухня. Налях си чаша бърбън, изпих я на един дъх и си налях втора. Телефонът ми иззвъня на плота и екранът светна със съобщение. Беше от апликация за бюджет, която бях свалила. „Обичаме те! А ти нас? Дай ни оценка в App Store“. Супер. Някакви анонимни инженери можеха да го кажат, а аз — не. Оцених ги с една звезда.

Почувствах го. Сигурна съм, че го почувствах. Човек ще помисли, че с хилядите романи, които съм изчела, с всички тези хора, които се влюбват, щях да съм по-сигурна в симптомите при мен самата. Но може би това беше проблемът. Може би не бях влюбена. Може би просто правех и опитвах това, което всички вече бяха пробвали — като да отидеш да пробваш как е храната в „Чилис“.

В тихата нощ произнесох думите без глас. Аз. Те. Обичам.

Не беше чак толкова трудно. Отново ги произнесох. Нищо не се случи. Все още беше тъмно и тихо, а бутилката с бърбън беше почти пълна. Промъкнах се в коридора и погледнах в стаята. Раджит спеше. Върнах се в кухнята и отново направих опит, този път обаче на глас.

— Обичам те — казах аз на нощта, а след това се затичах по коридора към стаята, за да се уверя, че не се е събудил.

Отново се върнах в кухнята, за да се упражнявам. Ставаше все по-лесно и по-лесно. Думите набираха инерция и се препъваха из устата ми като малко дете, което тепърва прохожда. Чувствах се горда със себе си. Върнах се на страницата на Арр Store и промених оценката си на апликацията за бюджет на пет звезди.

Пресегнах се към „Любовникът на лейди Чатърли“, която лежеше на плота. Държах книгата затворена в ръцете си като магическа топка 8[41], притворих очи, казах „Обичам те“ и отворих книгата напосоки.