Един наивник на средна възраст

— А младият Адамс? Този красив, изящен, културен и не знам още какъв си представител на нашата висша класа, който за жалост вече е ангажиран от друга дама и който гледа на вас като на един скучен канцеларски мебел?

— Вие му завиждате… и с пълно право — отвръща тя с неприятна усмивка. — Завиждате му на богатството, на хубавата външност, на красивата жена… защото вие никога няма да ги притежавате тия неща…

— Тъй ли? — вдигам подигравателно вежди. — А какво ще кажете, ако например ви съобщя, че съвсем неотдавна съм имал честта да я обладавам тази красива жена на скъпия Адамс?

— Ще кажа, че сте жалък лъжец!

— И още веднъж ще сгрешите. Защото, за ваше сведение, аз наистина спах с нея, за да употребя баналния израз, понеже всъщност за спане не ни остана никакво време… И я обладах на тревата, като някаква слугиня, там, на същото това място, дето по-късно стана срещата с онуй момче, и всъщност по този именно начин го открих мястото, без да говоря за някои други открития от по-интимно естество.

— Вие наистина все повече ме отвращавате — произнася тя някак уморено.

А после лицето й отново става предизвикателно:

— И какво, ако наистина сте се въргаляли с тая мръсница? Мислите, че по тоя начин сте се подиграли с Адамс? Или сте се издигнали до неговото ниво? Но вие никога не можете да се издигнете до това ниво по простата причина, че сте самата посредственост и сивота…

— Тая ви оценка съвсем не ме тревожи. Бих могъл дори да ви забележа, че за мене сивотата е професионален реквизит.

— Да, да, принципът ми е известен: да бъдеш от хората, които не привличат вниманието и не се запомнят, които минават и отминават незабелязано… Някои индивиди трябва дълго да се тренират, за да постигнат подобно съвършенство в маскировката, но на вас то ви е дадено даром, защото вие по натура сте самото безличие. Сиви са у вас не само дрехите и обноските, но и мислите ви, и чувствата, доколкото изобщо разполагате с такива. В тоя свят на алчни кучета вие сте баналното гладно псе, в тоя свят на мръсници вие сте обичайният среден мръсник, вие сте средният чиновник, средният кариерист и средният рогоносец…

Тя почва вече да ми действува леко на нервите тая жена и аз вероятно дори без да го съзнавам, съм се надигнал от мястото си, защото я чувам да произнася:

— Искате да ме ударите ли?

— Съвсем не. Побоях се, че ще паднете — промърморвам, като се овладявам.

Отново се отпускам на леглото и тоя път Мери също сяда насреща, сякаш омаломощена от собствената си злоба. Но тя много се лъже, ако си въобразява, че геймът е вече свършен.

— Понеже говорите за средния тип — забелязвам лениво, — бих искал да ви обърна внимание, че всеки средно умен човек може да се направи интересен с малка доза заучени пози и да ви накара да зацвилите от възторг. Така постъпва например вашият Адамс. Така постъпва и нашият общ шеф — посланикът. Единият е общителен, откровен, истински добряк, изобщо горе-долу такъв, какъвто е бил и вашият съпруг. Другият е човек на друга поза — благородно изискан, резервиран, тържествен. А и двамата са тъкмо тия средни нищожества, за които преди малко тъй вдъхновено говорехте. Само че вие не сте в състояние да го разберете, и то по една-единствена, но твърде важна причина: самата вие сте кръгло нищожество!