Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Този път челюстниците бяха много повече от обикновено. Ако се бяха изправили само срещу семействата от Изанзай, щяха да ги смажат с лекота, но обединението на бараксите промени положението на везните и като се оставят настрана старите вражди, Реки имаше на разположение много по-голяма сила, с която да отбранява града. Изглежда съюзът между благородниците от Тчом Рин бе сключен точно навреме.
Победата обаче им струваше скъпо. Тези проклети Различни изчадия бяха изключително трудни за убиване и доста често завличаха по няколко души със себе си. За разлика от повечето хищни видове, които Чаросплетниците бяха развъдили досега, челюстниците се нуждаеха от съвсем малко храна и вода и сякаш бяха имунизирани срещу жегата. С еднаква лекота се справяха с каменист терен и плаващи пясъци, а естествената им броня превръщаше характерния за пустинните воини близък бой в самоубийствено начинание. Различните твари отнеха живота на доста мъже — огромните им усти, наподобяващи челюсти на ловни капани, бяха кошмарно оръжие — и всеки път, когато Реки се замисляше за тях, омразата му към вещерите се разгаряше с нова сила. Богове, кой би могъл да повярва, че Чаросплетниците бяха развъдили тези зверове с една-единствена цел — да завладеят пустинята?
Беше невъзможно, нали?
— Твоите хора в планината са открили неколцина Възли — заяви изведнъж Сестрата, предавайки информацията, която бе получила от посестримите си.
Реки измърмори някаква благодарност. Вече се бе досетил за това, защото част от зъбатите чудовища долу внезапно бяха обезумели — сигурен знак, че господарите им бяха избити. Свободни от контрола на Възлите, те отново се превръщаха в животни, а по принцип животните не реагират много добре, когато се озоват в разгара на жестока битка.
— Май този ден е наш — отбеляза Джикиел.
Бараксът го изгледа подозрително.
— Този ден да — рече той. — Но колко още такива дни ще имаме?
Шпионинът кимна мрачно. Беше стар, плешив и сбръчкан, с рядка черна брадица и мустаци, които висяха на три тънички снопчета над гърдите му. Бе облечен в бежова роба, а на колана му се поклащаше наката — извитата сабя, носена от бойците на Тчом Рин.
— Навярно трябва да предприемем действия срещу източника? — предложи той.
— И аз си мислех същото — каза благородникът. — Всеки път, когато прииждат, са повече на брой. Принуждават ни да се разпръснем, защото границите на планината са обширни. С обединението на бараксите постигнахме единствено временна отсрочка на поражението си — това е всичко. В крайна сметка те ще надделеят.
— Какви са вашите заповеди, мой бараксе?
— Вземи толкова мъже, колкото ти трябват, и ги изпрати в планините — нареди Реки. — Искам да узная откъде идват тези твари.
— Ще бъде изпълнено.
Те продължиха да следят развоя на битката. Възлите намираха смъртта си, а заедно с тях погиваха и отрядите им — в редиците на хищниците настъпваше хаос и безредие, които позволяваше на воините от Тчом Рин да ги посичат с минимални загуби. Манкстуите пръхтяха и пристъпваха нервно напред-назад, а Сестрата докладваше какво се случва в планината.
Вниманието на Реки бе съсредоточено върху бойното поле, ала част от съзнанието му блуждаеше другаде — там, където винаги витаеха мислите му. При жена му. Вече отсъстваше повече от месец, но бремето на раздялата не бе олекнало ни най-малко. Младият благородник все още копнееше за нея; и все още го болеше от начина, по който го изостави — без никакви обяснения, с типичните за нея неясни намеци и емоционален шантаж. Реки беше бесен на себе си, задето я пусна да замине, без да изкопчи повече подробности. Чудеше се какво ли прави сега и каква ли беше тази важна работа, че да я отведе на повече от хиляда километра на запад. Откакто бе заминала, той се бе тормозил с безброй догадки и предположения, но кой би могъл да каже истината в крайна сметка? Какво всъщност знаеше за миналото на Асара? Та тя си остана същата мистерия за него, каквато бе при запознанството им.