Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Сик Бой: суетен, егоистичен и жесток. И това е добрата му страна. Струва ми се, че Оскар Уайлд беше казал, че жените харесват откритата жестокост повече от всичко на света и понякога съм склонна да се съглася с него. Струва ми се, че и Раб е на същото мнение.
— Този Сик Бой, симпатяга е. Лорън беше права като каза, че ти влиза под кожата без да забележиш — подхвърлям небрежно без да забравям, че говоря точно с Раб по телефона, въпреки, че се опитвам да изглежда все едно съм забравила.
— Значи го харесваш? — пита той по начин, който ми се струва страшно дребнав и злобен. Усещам напрежение в челюстта си. Няма нищо по-лошо от мъж, който не те е изчукал като му се е отворила възможност, а после почва да ти се налага, когато се насочиш към друг.
— Не съм казала, че ми харесва. Казах, че е симпатичен.
— Той е боклук. Сводник. Тери просто си е идиот, а Сик Бой е лицемерно копеле — прокашля се Раб с истинско огорчение, каквото не бях очаквала от него. Точно тогава стоплям, че той е или пиян или друсан, или и двете.
Странна работа. Те се разбираха преди.
— Ти си се хванал да правиш филм с него, не помниш ли?
— Как бих могъл да забравя — подсмърча той.
Раб явно се е превърнал в Колин: обсебващ, натрапчив, критичен и враждебен, а аз дори още не съм го чукала. Защо винаги влияя така на мъжете, винаги извиквам най-лошото у тях? Е, тия не ми минават.
— Как върви ергенското парти на малкото момченце в Амстердам, Раб? Хвани си някоя курва, влез в крачка, ако искаш да се изчукаш преди да се ожениш. Вече изпусна шанса си тук.
Раб замълча за миг.
— Ти си откачена — казва той, опитвайки се да звучи небрежно, но по тона му се усеща, че е наясно колко тъпо се е държал и недостойно, което за човек с подобна гордост като него е направо ужасяващо. Той обаче не може да заблуди никой, той ме иска, но е твърде късно, Мистър Биръл.
— Май наистина си в особено настроение днес — нарушава той мълчанието. — Както и да е, истинската причина, поради която ти се обаждам е, че трябва да говоря с Лорън. Тя там ли е?
Нещо се свива в гърдите ми. Лорън. Какво?
— Не — казвам и усещам как гласът ми притреперва. — Замина за Стърлинг. За какво ти трябва?
— Е, няма значение. Ще се обадя у майка й. Казах й, че ще питам баща ми за онзи софтуер, който конвертира нещата от нейния Мак за Уиндоус. Както и да е, оказа се че го има и ще й го качи. Тя ми беше казала, че е доста спешно, защото й трябвали някои неща от Мак-а… Ники?
— Тук съм. Приятно изкарване на ергенското парти, Раб.
— Чао, до скоро — казва той и затваря.
Сега разбирам защо Тери толкова му се нервира. В началото не можех да разбера, но сега знам.
27. НАПРЕЖЕНИЕ В ГЛАВАТА
Главата ми ще се пръсне. Скапаната му мигрена. Твърде много мисля, това е шибаният ми проблем! Не че някой от тия галоши край мен би го разбрал. Главата ми е препълнена с какво ли не. Това е като имаш мозък. Постоянно мислиш, блъскаш се, напрягаш се на кой точно от всички тия шибани нагли парчета трябва да разбиеш първи мутрата. А да кажеш, че са един и два. Край нямат. Подли мазни копеленца, все нещо ти се хилят зад гърба, вярвай ми, знам го и веднага ги надушвам. Смотаняците си мислят, че никой не ги вижда, но аз ги виждам, виждам ги и то как. Просто го знаеш. Винаги се надушва, просто на сто процента.
Имам нужда от шибания Нурофен. Надявам се Кейт да се върне по-скоро от майка си с шибаната си ревлива дъщеричка, защото едно чукане винаги помага, облекчава скапаното напрежение в главата. Хич не мога да ги разбера тия копелета дето все казват — не, не сега, боли ме главата. Като по шибаните филми. Ако питат мен, само едно здраво чукане го оправя главобола. Ако всяко копеле с главобол се изчука, светът определено ще стане по-добър, мамка му.
Чувам шум край вратата. Сигурно е тя.
Но чакай, чакай малко. Май не е тя, да еба.
Някакво копеле май се опитва да разбие вратата… Седнал съм на тъмно, заради главата ми и копеленцето майчино си мисли, че няма никой! О-хо, има-а, има и то така, че свят ще му се извие!
Game on!
Претъркулвам се от дивана на пода, като някое от ония копелета, Брус Уилис или Шварценегер и изпълзявам зад вратата на хола. Ако копелетата знаят какво правят първо ще дойдат насам, а не на горния етаж. Вратата се отваря, явно тъпакът е успял да я насили. Вече са вътре. Нямам представа колко са, но по звука не ми се струват много. Колкото и да са влезли, няма значение, защото просто никой от тях няма да излезе.
Жестоко… направо върховно… Стоя изправен до стената и чакам. Влиза някакъв шибан сополанко с бейзболна бухалка, малкото кретенче. Голямо разочарование. Затварям вратата зад него.