Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Значи всички си имате гаджета, а? Бас държа. Бас държа, че си имате момчета, а?
— Не мисля, че това ви засяга — казва Лорън, тонът й е твърд, но гласът й някак се губи и изтънява. Поглеждам този нагляр, после нея, разликата в габаритите им и започвам да чувствам прилив на яд.
— О-о, значи си нямате!
Даян се обръща и го поглежда право в очите.
— Няма значение дали си имаме или не. Дори да държах милион курове за резерва можеш да си сигурен, че твоят нямаше да е сред тях. А и да настъпи световна криза, не чакай да ти се обадим!
В очите на копелето проблясва злоба. Този е пълен психар. Даян трябва да спре до тук.
— Можеш да си докараш много бели с тая мръсна уста, скъпа — казва той и добавя нежно: — Големи бели.
— Майната ти — срязва го Даян. — Просто се разкарай от погледа ни и седни другаде!
Копелето я зяпа, вторачен в красивия й, горд профил и криви огромната си куха уродлива пиянска чутура.
— Шибани лесбийки — заваля той. Ако беше някой като Колин, със сигурност щях да ги сдробя същите като Даян, но този тук изглежда наистина опасен патологичен случай. Виждам, че Лорън е наистина уплашена. Аз също, предполагам.
Даян обаче не е, защото се изправя и започва да крещи:
— Марш оттук! Обирай си парцалите, свиня мръсна! Да те няма!
Той също се изправя и погледите им се срещат, за миг си помислям, че ще я удари, но някакви момчета от съседна маса се провикват нещо и момичето от бара пристига да пита дали има проблем.
Копелето пуска студена усмивка.
— Няма проблем — казва той, вдига халбата си, обръща я до дъно и си тръгва.
— Лесбийки прокажени! — изцепва се от разстояние той.
— Тъпо парче! Ние сме загорели нимфоманки, но и при нас има някакви критерии! — крещи Даян. — ДОКАТО ИМА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ КУЧЕТА ПО УЛИЦИТЕ И СВИНЕ ПО ФЕРМИТЕ, НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ТВОЯ СМРАДЛИВ НИЩОЖЕН КЛЕТ ПЕНИС, СИНКО! СВИКВАЙ С ТОВА!
Откачалката заковава и се извърта рязко, направо нажежен до бяло от бяс, но после пак се обръща и си тръгва, съпроводен от дружен смях от масите около нас.
Аз съм в благоговеен потрес от изпълнението на Даян. Лорън още трепери, почти на път да се разплаче.
— Той беше маниак, беше изнасилвач, защо трябва да са такива, защо мъжете са такива?
— Просто има крещяща нужда да се изчука, мизерното копеле — казва Даян и пали цигара. — Но както казах, не и тези жени. Честно, някои хора трябва да си удрят една хубава чекия преди да се появяват по обществени места — ухилва се тя и прегръща Лорън. — Не се тревожи за тоя боклук, мила. Ще ида да взема още пиене.
Пийваме здраво и си тръгваме за вкъщи. Трябва да призная, че по пътя ми е малко нервно, притеснявам се оня психопат да не изскочи отнякъде. Лорън явно и тя се шашка, но като че ли Даян само това чака, за да го вземе на ура. След като Лорън заспива се съгласявам Даян да вземе от мен първото си интервю:
— Такива агресивни типове, като този, с когото си имахме работа днес — казва тя. — Често ли се сблъскваш с такива? В сауната, искам да кажа?
— Сауната е доста сигурно място за работа? — казвам й. — Там няма място за такива глупости. Искам да кажа… — Вдигам рамене и решавам да я карам направо. — …Аз лично се ограничавам с чекии. Никога не работя по улиците. Клиентите в сауната имат пари. Ако не искаш да правиш нещо, просто намират друга, която ще го направи. Разбира се, от време на време някой изперква и се вманиачва, просто иска да покаже властта си над теб и не приема „не“-то за отговор…
Даян захапва върха на химикалката си и свлича очилата си за четене на носа:
— Тогава какво правиш?
И тогава й казах, първия човек, с когото споделям какво се случи миналата година по същото време. Беше едновременно гадно и пречистващо да го изречеш.
— Един все ме причакваше, дори започна да ме следи до вкъщи. Никога не ми посегна, просто ме следеше. Когато идваше в сауната, винаги търсеше мен. Разправяше, че сме създадени един за друг и всякакви такива страхотии. Казах на Боби и той го изхвърли като забрани да го пускат в сауната. Но онзи продължи да ме следи навън. Вероятно затова започнах да излизам и с Колин, нещо като възпиращ фактор — казвам й, усещайки, че и за себе си си го обяснявам за пръв път. — За учудване, номерът сработи. Той видя, че излизам с гадже и ме остави на мира.
На другия ден се излежавах до късно, после свърших малко домакинска работа, напазарувах, сготвих касерол за момичетата. По-късно звъннах у дома. Майка ми вдигна и изцвърча тихо като мишка някакъв поздрав, който едва разбрах, преди да се чуе прищракване — звукът от вдигането на слушалката от горния етаж.