Порно

По въпроса за сексуалните чудовища, във вторник се с блъскахме с едно, но от истинските. Времето беше учудващо меко и седнахме навън в Крушата за по бира, когато този слузест нещастник се примъкна на масата ни.

— Добър ден госпожици — каза той и постави халбата си на ръба на масата. Това е проблемът с Крушата, бирарията отвън се пълни бързо, а дървените маси с пейки са много дълги и твърде често някой нахалник се намества точно до теб.

— Нали нямате нищо против да седна при вас? — арогантно пита той. Лице грубо, заострено като на пор, русоляво-рижа коса, облечен с елек. Многобройни татуировки и на двете ръце. Освен мъртвешката белота на кожата в това меко време, у него имаше нещо, което Раб веднъж определи като „вонята на пандиз“, сочейки някакъв познат на бара.

— Тук сме свободна страна — каза небрежно Даян, стрелвайки го косо с поглед и после се обърна отново към мен. — Докарах го до осем хиляди думи.

— Велико, колко ти трябват общо?

— Двадесет и две. Ако успея да скицирам повечето глави, всичко ще е точно. Просто не искам да трупам думи и накрая да се окаже, че съм отишла някъде абсолютно встрани и да трябва да съкращавам всичко. Трябва първо да изградя структурата — обяснява тя, вдига чашата си и отпива.

Чувам грачещия глас до нас:

— Значи, студентки, така ли?

Обръщам се отегчено, тъй като съм най-близо до него.

— Да-а — отвръщам.

Лорън, която седи срещу мен, цялата почервенява и лицето й се сбръчква. Даян трополи нетърпеливо по масата.

— И какво там учите? — пита той със скърцащ глас, очите му са замъглени, а физиономията натежала и провиснала от алкохол.

— Каквото и другите. Разни неща? — казвам с надежда, че това ще го задоволи.

Но не би, естествено. Веднага се хваща за акцента ми.

— А ти собствено, откъде си?

— Рединг.

Копелето подсмърча, после ми се ухилва и се обръща към другите. Започвам да се чувствам неловко.

— А вие двенките, и вие ли сте англичанки и така нататък?

— Цъ — отвръща Даян. Лорън мълчи.

— Аз съм Чизи, между другото — представя се той и протяга огромната си потна длан. Аз я стисвам с неохота, притеснена от силата на ръкостискането му. Даян обаче само поглежда нагоре.

— О-о, така значи било? — казва тоя Чизи. — Няма значение — ухилва се той. — Две от три пак е добър резултат, а, момичета? Днес ми върви, да съм в компанията на такива прекрасни дами.

— Ти не си в нашата компания — осведомява го Даян. — Ние сме принудени да сме в твоята.

И нищо да не беше казала, онзи нещастник пак щеше да продължи в същия тон. Той си движи в собствения коловоз, поглежда ни и устата му се изкривява похотливо: