Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
— Всички ли ще измрат? — запита Бел, стараейки се да овладее ужаса си.
— Може би не. Нашите учени работят в двете посоки — разполагаме и с антитоксин, макар продукцията му още да не е започнала. Все пак, бихме могли да го приложим, в случай, че на определен етап останалите оцелели решат да се предадат. Възможно е също така някои изостанали райони да не бъдат засегнати, не са изключени и отделни случаи на естествен имунитет.
Нито за миг Арвардан не помисли да подложи на съмнение чутото, колкото и ужасна да беше картината, която възрастният учен разкриваше пред ужасения му поглед — с тих и уморен глас.
— Едно трябва да разберете — това не е дело на цялата Земя, а на шепа самозабравили се управници, проклинащи изолацията, наложена ни отвън насилствено, жадуващи да отвърнат с удар на каквато и да било цена… Но започнат ли веднъж, Земята ще трябва да ги последва. Какво друго й остава? Злото вече ще е сторено и ще трябва да бъде доведено докрай. Нима трябва да позволят на оцелелите да отмъстят за онова, което им е било сторено? И все пак, аз съм не само земен жител, аз съм преди всичко човек. Нима мога да допусна смъртта на трилиони, в името на милиони? Трябва ли да загине една цивилизация, завладяла безчислени планети, само защото една от тези планети кипи от гняв и възмущение? И дори това да стане — ще донесе ли нещо хубаво? В най-изгодно положение след бедствието ще бъдат онези светове, които са богати на природни ресурси, а Земята не се числи сред тях. Земляните може и да управляват Трантор в продължение на векове, но децата им ще бъдат транторианци и някой ден ще гледат с презрение на планетата, от която са дошли техните родители. Още нещо — какво ще спечели човечеството, когато замени тиранията на галактиката с тази на Земята? Не… не… Трябва да има някакъв друг по-справедлив начин да се постигне така желаното равенство и свобода.
Той неочаквано зарови лицето си в шепи и се залюля.
Арвардан го слушаше като през гъста мъгла.
— Доктор Шект, — заговори объркано той — това, което направихте не е предателство. Незабавно ще замина за Еверест. Прокураторът ще ми повярва. Трябва да ми повярва.
В този момент се разнесе шум от нечий забързани стъпки, вратата се отвори и на прага се появи изплашената Пола.
— Татко… някакви мъже приближават към къщата.
Лицето на доктор Шект посивя.
— Бързо, доктор Арвардан — през гаража. — Той се надигна и задърпа Бел. — Вземете Пола и не се грижете за мен. Аз ще ги задържа.
Ала когато се обърнаха, на пътя им вече стоеше мъж, облечен в зелено наметало. Гледаше ги усмихнат, а в ръката си държеше невронен камшик. На вратата заблъскаха с юмруци, шумът отвън стана невъобразим.
— Кой сте вие? — попита Арвардан и закри Пола с тялото си.
— Аз ли? — отвърна мъжът със зеленото наметало. — Аз съм един скромен служител — и секретар на Негово превъзходителство Върховният министър. — Той направи крачка към тях. — Чаках твърде дълго. Но не прекалено. Хъмм, значи и момичето. Интересно…
— Аз съм гражданин на галактиката — заговори с надменен глас Арвардан — и се съмнявам, че имате каквото и да било легално право да ме задържите — както и да прониквате в този дом.
— Аз — Секретарят потупа с юмрук гърдите си — имам пълното право да постъпват така, както намеря за добре на тази планета. Не след дълго ще мога да кажа същото и за галактиката. Всички сте ни в ръцете — включително и Шварц.
— Шварц? — възкликнаха едновременно Пола и доктор Шект.
— Изненадани ли сте? Елате, ще ви отведа при него.
Последното, което Арвардан успя да забележи, бе зловещата усмивка и насоченият право към него камшик. Сетне всичко бе обгърнато с аленото покривало на болката и безсъзнанието.
Да избереш, на чия страна си!
По същото време Шварц седеше на една тясна пейка в подземията на „Изправителния дом“ на град Чика.
Споменатият дом беше живо олицетворение на властта, с която бяха надарени Върховният министър и заобикалящите го. Това бе просторна сграда, със сурова, мрачна красота, внушителна, засенчваща дори Имперските казарми зад нея и също както онова, което символизираше, тя вдъхваше далеч повече страх и авторитет, отколкото присъствието на Империята.
Безчислен е броят на земните граждани, прекарали мъчителни часове на очакване зад стените на тази цитадела, докато се е решавала съдбата им затова, че не са изпълнявали своите квоти, живеели са отвъд определения им Срок, мамили са представителите на властта, или са вършели други, не толкова тежки престъпления. Случвало се е някое крайно несправедливо и дори абсурдно решение на земната администрация да привлече вниманието на Прокуратора и да предизвика намесата му, но подобни прецеденти неизменно са завършвали с бунтове и широко недоволство.