Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Приема се!
— Каза ли, че здравата е притиснат и че има да връща пари на Ивлин Бегби, обвиняемата по това дело?
— Възразявам! — намеси се отново прокурорът. — Аз… Не, оттеглям възражението си!
— Да, разказа ми нещо такова. Понякога приемах телефонни съобщения за наемателите, когато отсъстваха. На всеки етаж има само по един телефон. На десети приех съобщение за Стивън Мерил. Беше от обвиняемата Ивлин Бегби. Тя остави адреса си, името си, телефонния си номер и съобщението. Предадох го на Мерил рано следобед. Той доста се разстрои. Каза, че в живота му се промъква нещо от миналото, което го заплашва, а той е смятал, че то е отдавна погребано. Сподели, че се налага спешно да намери отнякъде пари. Беше към три часа, когато ми съобщи, че е намерил парите. Показа ми ги, а също и пистолета. Трябвало да се срещне с Ивлин Бегби. Щял да й предложи две хиляди и нито цент повече.
— И тъй, вие и мистър Лумис отидохте заедно с Хари Боулс да вечеряте, нали така?
— Да.
— Къде по-точно?
— В една крайпътна кръчмичка на „Северния булевард“.
— С такси ли отидохте?
— С моята кола.
— Колко време останахте там?
— До към осем и половина.
— А после?
— Върнахме се вкъщи и аз заех колата си на Хари Боулс, който имаше да урежда парични въпроси с някаква жена. Скоро след това полицията уведоми Лумис, че са открили колата му.
— Каква кола карате?
— „Форд“.
— Това същата кола ли е, която карахте и на десети?
— Не, имам нова.
— Така ли? Откога?
— Получих я на единадесети сутринта.
— Купихте ли я, или ви я подариха?
— Ваша милост, смятам въпроса за несъществен — намеси се отново главният прокурор.
— Възражението се приема.
— Държа да бъда изслушан по този въпрос, ваша светлост — обърна се Мейсън към съдията.
— Невъзможно!
— Когато купихте новия „Форд“, върнахте ли старата си кола?
— Да.
— Лично ли я върнахте или някой го направи вместо вас?
— Друг я върна.
— Ваша милост — каза Мейсън на съдията, — настоявам съдът да нареди на фирмата, приела колата, да му я предостави! Твърдя, че в бронята на този автомобил има куршум или дупка от куршум!
— Дупка от куршум!? — изненада се съдията.
— Точно така, ваша милост. Липсва ни един куршум.
— Да ни липсва куршум! Не ви разбирам! Та ние имаме твърде много куршуми.
— Не, ваша милост. Обвиняемата е изстреляла два куршума по преследвача. Единият от тях явно е попаднал в гредата на покрива на Мери Юнис. Обвиняемата заяви, че при втория изстрел е чула особен метален звук. Мисля, че куршумът е улучил автомобила на преследвача. Смятам, че това е причината колата на мис Инуд да бъде заменена още на следващия ден, преди тя да е забелязала дупката в бронята.
— Ваша милост — Мейсън се обърна и посочи Лумис. — Държа колата на мис Инуд да бъде предоставена за оглед на съда, за да докажа, че свидетелските показания, отнасящи се до съвместната вечеря на десети вечерта, на която са присъствали Лумис, Инуд и Боулс, са измислица. И още, че Боулс и мис Инуд са отишли да вечерят, а през това време Оскар Лумис е взел колата на мис Инуд и се е качил в планината, за да устрои засада на мис Бегби. Ще се опитам да докажа, че след като е принудил обвиняемата да стреля два пъти, той…
— Сирете! — прекъсна го Хамилтън Бъргър. — Отново се впускате в несъстоятелни теории…
— Седнете, мистър Бъргър! — намеси се съдията. Дайте възможност на мистър Мейсън да изложи предположенията си! После можете да отправите протест!
Бъргър преглътна и седна.
— Трябва да бъдат разпитани хората от агенцията, приела колата на мис Инуд, и персоналът на ресторанта, където се е състояла предполагаемата вечеря.
Руби Инуд, която слушаше Мейсън с пребледняло от напрежение лице, внезапно избухна.
— Не, не! Не хвърляйте вината върху Оскар! Точно обратното беше! Хари Боулс ни накара да му осигурим алиби! Той взе колата ми онази вечер! Плати ми двадесет и пет долара и напълни резервоара. Върна се към осем и половина и каза, че имал малък инцидент с колата, че щял да ми достави нова още на следващата сутрин. В замяна аз трябваше да потвърдя, че е бил през цялата вечер с нас. За да не му лепнат глоба за катастрофата. И през ум не ми е минавало, че е замесен в убийство. Не бива да обвинявате Оскар! Той наистина беше с мен, нали, Оскар! Ела и кажи истината!
— Оскар Лумис, елате тук! И Боулс… Къде е Боулс? Съдът нарежда да се явите като свидетел! Не напускайте залата!
Мейсън се усмихна доволно и седна.
— Полицай, доведете Боулс!
От дъното на залата някой се обади:
— Излезе преди няколко минути.
— Тя казва истината — започна Оскар Лумис. — Не сме уговаряли алиби за убийство. Искахме просто да го отървем от разправиите с пътната полиция.