Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Не, ваша милост.
Съдията Кипън вникна и в тези показания, после присви устни решително:
— Ще помоля адвокатите да се въздържат от въпроси, докато съдът се добере до същността на изложеното. Ще помоля мис Чейни да заеме свидетелското място.
Един възпълен мъж се надигна от мястото си.
— Ваша милост, бих желал да се отбележи в протокола, че аз, Хармън Б. Пасинг, се явявам в качеството си на адвокат на Хелън Чейни.
— Много добре. Дава й се правото да бъде представяна от адвокат. А сега нека мис Чейни заеме свидетелското място.
— Мис Чейни не е тук — намеси се отново Пасинг.
— Какво? — извика съдията.
— Съжалявам, ваша милост, тя не е тук.
— Защо?
Пасинг повдигна рамене.
— Най-малкото, защото не е редовно призована.
— Вчера беше тук.
— Да, ваша милост. И даде свидетелски показания.
— Сигурно е знаела, че ще бъде потърсена и днес.
— С цялото си дължимо уважение към съда ще отбележа, че към нея не е отправена дори формална препоръка да присъства днес тук.
— Мисля, че грешите.
— Съжалявам, ваша милост. Проучих протокола от заседанието много внимателно.
Съдията изгуби контрол над себе си, наведе се над масата, лицето му почервеня:
— Посъветвал сте я да се измъкне, без да понесе наказание за неуважение към съда!
— Бях повикан тук, за да окажа услуга на моя клиентка. Проучих всички факти по делото и доколкото ми беше възможно, запознах мис Чейни със законните й права — отвърна любезно Пасинг.
Съдията се позамисли и насочи гнева си този път към обвинението.
— Мис Чейни трябваше да бъде редовно призована! — После се обърна към Пасинг и ядно изрече: — Предполагам, че вече е извън юрисдикцията на този съд!
— Разбрах, че е в Лас Вегас. Повикаха я по работа.
— Прекрасно. Да чуем сега какво има да каже мистър Олдридж. Мистър Олдридж, заемете свидетелското място.
Пасинг се обади отново:
— Бих искал да бъде отбелязано в протокола, че съм защитник и на мистър Олдридж. За него са, валидни същите съображения, както за мис Чейни. И мистър Олдридж не е тук. Доколкото ми е известно, той също е в Лас Вегас. Мога да уверя съда, че проучих най-внимателно протокола на заседанието и по отношение на мистър Олдридж и като негов адвокат му обясних, че не е редовно призован, нито му е препоръчано да присъства на заседанията. Казах му, че ваша милост вероятно очаква той да присъства на днешното заседание и сигурно смята, че е редовно призован.
— Защо тези хора не са редовно призовани? — гневно се обърна съдията към обвинението.
— Ваша милост, и аз съм изненадан толкова, колкото и вие. Смятах, че ще бъдат тук — обади се Хамилтън Бъргър.
— Не ви питам какво сте смятал. Питам ви защо се получи така?
— Трудно ми е да ви отговоря. Разполагам с многоброен персонал, който има най-разнообразни задължения. Вероятно това е един от ония случаи, когато всеки мисли, че друг ще свърши работата. Мога ли да помоля съда за кратка отсрочка?
Бъргър се наведе и прошепна нещо на Строн. Той повдигна рамене и разпери ръце в израз на несъгласие. Бъргър продължи ядосано. Строн поклати глава и му отвърна нещо.
Хамилтън Бъргър се изправи отново.
— Ваша милост, мислех, че тези свидетели са редовно призовани. Оказа се, че един от прокурорите, чието задължение е да подготвя делата за съда, е запитал мис Чейни и мистър Олдридж дали ще присъстват днес и те са отговорили утвърдително. Не е искал да притеснява толкова високопоставени личности, като им връчи призовки. Ние смятахме, че свидетелските показания на мистър Олдридж ще бъдат необходими относно покупката на оръжието и изчезването му след това. Истината е, че не отдавахме голямо значение на тези показания, защото не съществуваха съмнения, че оръжието, причинило смъртта, е принадлежало на обвиняемата. Вчерашният обрат беше изненада за нас.
— След всичко, което се случи, тези хора трябваше да бъдат редовно призовани — изръмжа съдията.
Лицето на Бъргър почервеня.
— Разбира се, че можех да им връча призовките, ваша милост, но сметнах, че това вече е направено. От друга страна, на съда беше съвсем лесно и удобно да нареди на свидетелите да се явят и днес. Не приемам, че единствено моята служба трябва да поеме отговорността! След направения пропуск се съгласявам с мистър Пасинг, че тези хора са били в правото си да напуснат щата.
— Съдът не се разпореди, защото сметна, че обвинението е свършило онова, което се очаква от него в подобни случаи! — отвърна кисело съдията.
— Съжалявам, ваша милост! — в отговора на Бъргър прозвуча повече гняв, отколкото разкаяние.
— Как ще продължи процесът в такъв случай? — запита съдията.