Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Чудесна теория, но за жалост не е подплатена с факти.
— Разрешете ми да действам и аз ще се добера до фактите.
Съдията се замисли.
— Ако разкриете какво се е случило, като стриктно се придържате към процедурите на закона, давам съгласието си. Но ако Хамилтън Бъргър има възражения и те са основателни, ще ги подкрепя.
— Благодаря Ви! Мисля, че се разбираме прекрасно! — Мейсън дръпна стола си и се изправи.
— Не съм напълно убеден в това — отвърна кисело съдията. — Поставихте ме в много неизгодна позиция.
— Може да се окаже, че не е толкова неизгодна. Хамилтън Бъргър вече се е накиснал добре и ще се позамисли, преди да предприеме нещо.
Мейсън кимна на Нийли и двамата адвокати напуснаха кабинета, оставяйки съдията объркан, ядосан и разколебан.
20
Съдията Кипън влезе в съдебната зала. От цялото му поведение лъхаше решителност.
— Има ли още данни по делото?
— Ще призова още един свидетел, ваша милост — изправи се Мейсън.
— Да?
— Призовете Оскар Лумис.
Свидетелят пристъпи напред.
— Мистър Мейсън, като ваш свидетел ли призовавате мистър Лумис? — запита съдията.
— Да, ваша милост.
— Продължавайте!
— Мистър Лумис, познавахте ли Стивън Мерил?
— Да.
— Откога по-точно?
— Отскоро. Живеехме в един и същи жилищен блок.
— Познавате ли мистър Хари Боулс?
— Да.
— Откога?
— От два-три месеца.
— Как се запознахте?
— Чрез Стивън Мерил. Двамата бяха приятели. Той идваше често при Стивън, а на девети се премести в един от освободените апартаменти на същия етаж.
— Тялото на Стивън Мерил беше намерено във вашата кола. Преди това вие сте съобщил за нейното изчезване. Видяхте ли мистър Боулс този ден?
— Да.
— Кога?
— Към пет часа. Аз обикалях и проклинах крадеца. Мистър Боулс се появи и ни заговори.
— Какво означава „ни заговори“?
— Ами бях с приятелката си.
— Как се казва тя?
— Руби Инуд.
— Откога я познавате?
— Отдавна. И тя живее в същия блок.
— Какво се случи, след като срещнахте Боулс?
— Ами той подхвърли идеята, че Мерил може да е взел по грешка моята кола и че неговата…
— Ваша милост — намеси се Хамилтън Бъргър, — не разбирам какво цели защитата, но обръщам внимание, че не се представят никакви доказателства. Възразявам срещу казаното от мистър Боулс.
— Възражението се приема.
— Какво направихте след разговора с Боулс?
— Позвъних в полицията и им казах, че може да е станала грешка, не обвинявам никого и ако Стивън Мерил е взел колата ми, вероятно го е направил неволно.
— Останахте ли след това с Боулс?
— Да.
— Колко време?
— Ами горе-долу до девет.
— Кой друг беше с вас?
— Руби Инуд.
— Тя в залата ли е?
— Да.
— Това е всичко — каза Мейсън. — Призовете Руби Инуд.
Руби Инуд се приближи и положи клетва. Беше привлекателна брюнетка, която често примигваше и очевидно съзнаваше какво впечатление прави с прекрасната си фигура.
— Познавахте ли Мерил?
— Да.
— Видяхте ли го на десети?
— Да.
— Откога го познавате?
— От няколко месеца.
— Познавате ли мистър Боулс?
— Да.
— А мистър Лумис?
— Да.
— Бяха ваши приятели, нали?
— Да.
— С кого бяхте по-близка, с Мерил или с мистър Лумис?
— Мистър Лумис ми е приятел — отговори тя с достойнство.
— Но бяхте приятелка и със Стивън Мерил?
— Да.
— На десети той ви е показал голяма сума пари и ви е казал…
— Почакайте! — отново се намеси прокурорът. — Протестирам срещу излагането на свидетелски показания, основаващи се на чуто от другиго. Няма никакво значение дали Стивън Мерил й е показал тези пари, или не.
— Посочва мотива, ваша милост!
— Мотива! — гласът на съдията прокънтя. — Какво искате да кажете?
— Посочва мотива за убийството на Стивън Мерил. Парите у него са достатъчно основателен мотив.
— Разрешавам внасянето на доказателства за парите, но не и разговори за тях — отсече съдията.
— Видяхте ли голяма сума пари у него, мис Инуд? — продължи Мейсън.
— Да.
— Показвам ви веществено доказателство № 2. Видяхте ли подобен пистолет у него?
— Да.
— Каза ли откъде го е взел?
— Възразявам — прекъсна го Бъргър.