Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Ю. Р.: Един недискретен въпрос. На колко възлиза състоянието ви в момента?
И. К.: Нито съм го смятал, нито ме интересува. И не само моето.
Ю. Р.: Но във Варна имате много красива вила.
И. К.: Във Варна нямам вила. Това е крепост.
Ю. Р.: Тази вила, някои я наричат дворец, е разположена в един малко мизерен квартал.
И. К.: Защо там ли? Марин Митев се пенсионира през 1991 г. Той е много добър майстор. Скулптор. Построи си там работилница. Затова къщата е там.
Ю. Р.: Но защо тогава така зорко я наблюдават с въоръжена охрана, камери и т.н.?
И. К.: Охранява се професионално и трябва да се охранява професионално. И в Германия е така. Докато разпределението на благата в България не приключи, сме в нещо като военно положение. Какво означава това? Трябва да се подхожда към работата професионално и с нужната експедитивност. Трябва да останем живи, защото сме в състезание с чуждестранни фирми, с банки, със застрахователни дружества, с авиокомпании. От една страна се конкурираме с чуждестранни фирми, а от друга трябва да се борим с какви ли не типично български глупости, с удари под кръста. Тези обвинения срещу мен и срещу ТИМ не са сериозни. Защото ако обвиненията отговаряха на истината, срещу мен трябваше отдавна да е започнала съдебна процедура.
Ю. Р.: Но това, че не е започната досега, може би се дължи на добрите ви връзки в политиката и съдебната система.
И. К.: Заблуждавате се. В България не е възможно да се покриват толкова неща.
Ю. Р.: Наистина ли?
И. К.: Вие не познавате България. Защо да се занимавам с престъпни работи, с каква цел? Знаете ли защо устояваме, какво ни дава силата да продължаваме? Хората купуват нашата светлина, нашия хляб, нашето олио, летят с нас, застраховат се при нас, това са привържениците ни, не политиците. Те нямат думата. Как да ми помогнат политиците при изкупуването или продажбата на мляко например?
Ю. Р.: При отстъпване на дялове от магистралата…
И. К.: Ние не сме в този бизнес.
Ю. Р.: Но нали се опитвате да изкупите акции на една фирма, която е централен играч в строежа на магистралата?
И. К.: Това е заблуда. Всички наши компании са сериозни фирми. Сред тях има една, която след година ще отиде на борсата. Но тя не е от строителния бранш. Ние купуваме малки дялове от много дружества там, където смятаме, че има потенциал, а тези предприятия от своя страна да имат шанса да бъдат купени от чуждестранни фирми. Постепенно се изтегляме от някои позиции, но не изведнъж. През следващите три години възнамеряваме да продадем част от нашите компании. Но искаме да останем в тях като миноритарен собственик. Защото е по-добре да притежаваме на много места по малко дялове. Какво ще правим тогава? Има природни и математически закони. Човек трябва да спазва тези закони, а не да си създава свои собствени и да иска да осъществява личните си представи за нещата. Мога да кажа, че ние сме свободни хора. Но свободата е много скъпо имущество. Доволен съм, че България е член на ЕС по една-единствена причина — сега вече не сме варвари. Влизането на България в Европейския съюз е същата работа като приемането на християнството навремето.
Ю. Р.: Има други гласове, които казват, че влизането на България в ЕС е положително за хората, защото само така е възможно да се гарантира сигурността на гражданите, да се ограничи организираната престъпност и корупцията в политиката, в полицията и в съдебната система.
И. К.: Налагало ли ви се е някога да кандидатствате за немска виза? Били ли сте по границите, за да видите как ви унижават? Някои неща наистина не сте ги преживели. Ще ви кажа съвсем открито. Повечето материали, които съм чел за България в чуждата преса, са отвратителни и не са верни. Казвам ви, боли ме от това, което се твърди за нас. Вие говорите за корупция. Каква корупция? Не завиждам на политиците. Моите уважения към тях — но това не е работа за мен. Нашите политици се занимават от сутрин до обед с журналисти. След това се оправдават пред Брюксел и нямат време нито да решават проблемите на държавата, нито да помислят за себе си. Разберете, за мен икономика и политика са две различни неща. През последните години в България имаше толкова много възможности, че изобщо не беше необходимо да се занимаваш с политика. Сега е много късно. Цените са много високи, днес трябва да продаваш на големите, на глобалните играчи, да влизаш в джойнт-венчъри. Който иска, нека се занимава с политика. Цялата работа е много смешна. Нашите политици ме е срам да ги погледна. Жалко е. Излиза един министър-председател и заявява, че в България е възможно да се краде от еврофондовете. А като гледаш кой получава поръчките, та то всичко е официално. Парите се изплащат само ако фирмата участничка спечели търга. Обикновено фирмата е просто едно име, един проект, един софтуер. Винаги има и друго споразумение. Извинявайте. Това е вашият свят — не нашият. България е малка брънка от веригата.