Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
И. К.: Не дойдох, за да се оправдавам. Нещата, които съм прочел и чул, наистина ме възмущават. И никога не наричайте един войник мафиот. Това е най-голямата обида.
Ю. Р.: Познавам много войници и офицери, който са били и са мафиоти и големи престъпници.
И. К.: Какво означава това?
Ю. Р.: Ами да, светът не е така ясен и еднозначен, както го представяте вие.
И. К.: Светът е черен и бял. Това е разликата между нас и другите. Ние виждаме два цвята, хората виждат пет. И още една разлика между нас и вас, между морално и неморално — за нас светът винаги е бил черен и бял.
Ю. Р.: За мен беше чест да се запозная с вас, благодаря ви. Научих много неща.
ТИМ — методи на действие
По време на пътуването ми в България се запознах с много истории на хора, сблъскали се с някое от многото пипала на организираната престъпност. Някои от тях поразяваха със своята алогичност и с арогантността на престъпниците. Ето какво ми разказа един български бизнесмен, който също е имал интересни взаимоотношения с групировката ТИМ. Той е хотелиер от град Шумен. Името му е Николай Йонков.
Неговите преживелици показват в синтезиран вид цялостното развитие на престъпността в България. През последните години Йонков напразно се опитва чрез различни съдебни инстанции да докаже правотата си, в която е убеден. В нещастието си той дори писа на еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини в Брюксел.
И така, Николай Йонков твърди, че от ТИМ са му отнели по нечестен начин не само хотели, а и един телевизионен канал. По времето на комунизма Йонков работил като обслужващ персонал, барман и управител на ресторант. Още през 1987 г. получил разрешение и взел под наем един ресторант. През 1992 г. пък се сдобил с хотел в Шумен. „Беше нов хотел. Но цареше анархия и нещата не вървяха особено добре.
Имаше много хазарт, проституция и така нататък. Да се побъркаш. Наех хотела, след пет години го купих, и то с кредит от Българо-американска кредитна банка“. Тогава за пръв път се сблъскал с рекетьори. През 1994 г. му се обадил по телефона приятел и го попитал дали в хотела му имало места, искал да го наеме целия за един ден. „Съгласих се, не знаех каква среща трябваше да се проведе тук“. Във въпросния ден Йонков за пръв път видял толкова много западни луксозни автомобили пред хотела си. „Бяха дошли бандитите на цяла България. Беше среща на хората от ВИС. Отначало дойдоха двама, които провериха дали не са инсталирани подслушвателни уредби“. Едва тогава събеседникът ми разбрал за какво всъщност става дума.
По-късно Николай Йонков станал известна фигура в медийния свят на България. През 1998 г. основал в Шумен телевизия „ТОП TV“. Но според съобщенията в медиите тя не работела в съответствие със законните разпоредби. Йонков разполагал само с регионален лиценз, за Шумен, а излъчвал в още 11 града в България. Въпреки че през 2002 г. Комисията за регулиране на съобщенията наложила забрана на дейността на телевизията, тя продължила да работи до 2004 г. После се наложило да обяви несъстоятелност. През пролетта на 2004 г. Йонков ипотекирал телевизионния канал в „Българо-американска банка“, където вече имал големи дългове. По-късно банката продала дълговете на Йонков на едно от дружествата на ТИМ — „Химимпорт“.
Обвиненията на този български бизнесмен разкриват толкова много неща. Срещнах се с него в хотела му в Шумен — огромна стара сграда, която от години почти не е била ремонтирана, защото инвестиционните му кредити са блокирани. Огромният лоби-бар беше потънал в червеникава светлина, кънтеше музика, бизнесмени се бяха разположили в широките кресла, които бяха доста протрити.
Йонков пристигна с „Мерцедес 500“ с личен шофьор. По-късно разбрах, че луксозното возило е купено на лизинг. Събеседникът ми беше много едър, як мъж. Първото ми впечатление бе, че е много жизнерадостен човек, който често се усмихва. Веднага поръча да ни донесат планини от документи, които трябваше да прегледам. Вниманието ми се спря на писмото до еврокомисаря Фратини и на един пасаж от него, който като че ли потвърждаваше това, което ми беше изпратил по електронната поща. „На 19 ноември 2004 г. някакви хора нападнаха офиса на «ТОП TV» в хотел «Шумен» и взеха не само всички документи на телевизионната станция и апаратурата, но и компютъра на фирмата и всички фактури. След като беше уведомена полицията, нападателите бяха изведени от хотела, но апаратурата и документите все още се намират на неизвестно място. Подаден беше сигнал в прокуратурата за нахлуване с взлом и обир. Но до ден-днешен по този случай няма никакво развитие“.