Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
И. К.: Имам само една молба. Не е вярно, че във Варна има руска мафия. Имаше руснаци, които крадяха някакви пари в Русия и после идваха във Варна. И грузинци, които започнаха да се занимават с контрабанда. И от Чечения дойдоха малцина. Но не и от Солнцевская, това не е вярно. Големият проблем на България са наркотиците. Знам едно. Наркотиците, дали идват от Афганистан, от Турция или от България, отиват в Косово. Сигурен съм в това. Една част от дрогата остава и се пласира у нас. Друго нещо, което се правеше тук — в България фармацевтичната индустрия беше много добре развита. Заради това се произвеждаха амфетамини и се изпращаха в арабските страни. Но ги хванаха, главния организатор го застреляха. България е много малка. Не можеш дълго да се задържиш в бизнеса. Печалбите идват от други неща. Трябва да си много тъп, за да се занимаваш с наркотици или проституция. Ние охраняваме банки, автомобили, транспортираме големи суми пари. През последните години всеки се оплаква от всеки. Само да вдигна телефона и да кажа, че някой ме изнудва за пари срещу охрана, ще има поне три полицейски участъка, в които всички служители ще се втурнат на работа с надеждата да се окичат с медал за разкриването на подобно престъпление.
Ю. Р.: За вас и за групировката ТИМ се твърди, че сте представители на модерната форма на организираната престъпност.
И. К.: Каква е тази модерна форма?
Ю. Р.: Икономическата престъпност.
И. К.: Всички наши баланси се проверяват, ревизират и заверяват от „Прайс Уотърхаус“, толкоз. Суми над 5000 евро минават по банков път. Еврото минава през Франкфурт, доларът — през Ню Йорк. Всичките ни по-големи компании са публични, всичко се подлага на сериозен контрол. И още веднъж ви казвам — за мен е много просто, защото ми е дошло до гуша през последните 15 години непрекъснато да ме проверяват. Ако не се занимаваш с по-големи работи, всичко около теб си е мирно и тихо.
Ю. Р.: След като всичко е така нормално, както го представяте, защо през последните години имаше толкова много неразкрити убийства?
Смее се.
И. К.: О, ще има и други убийства. Последните години анархия доведоха до генетични изменения. В момента в България се провежда търг за един интересен обект. За да го спечели някой, трябва да има добра оферта. А ние имаме едно лошо качество, не се договаряме, когато предлагаме, въпреки че би било добре да го правим. Ако някой иска да получи обекта, на него е по-изгодно да убие конкурента, отколкото да изхарчи милиони. През тези години на изолация някои хора наистина се побъркаха. Но повечето от тях са мъртви. А други се пенсионираха.
Ю. Р.: И остана групировката ТИМ?
Отново се смее.
И. К.: Правите грешка. За съжаление, ние сме едни от малкото, които продължават да се борят за всичко. Застраховки, авиокомпании, банки. Молят ме да продам това, да купя онова. За какво ли не ме молят. Ако говорим за банки, имам 21 предложения, само от суперпредприятия. Проблемът в България е, че много хора престанаха да се борят, а други пък не искат вече да работят. Ако анализирате убийствата в България, ще видите, че между тях няма такива, извършени по икономически причини. 99 % от убийствата имат или семеен мотив, или някаква скрита причина, свързана с наркотици. Такава е действителността. Населението е разделено на четири категории. Повечето хора, които не можаха да се приспособят, живеят в една голяма трагедия. Друга една част, един милион души, напуснаха страната. 30 % са сравнително платежоспособни. Не 15 %, а около 30, смятал съм го. Говорим за хората от средната класа. Това е благодарение на социалистическите активи и на качествата на хората, на моженето на хората. Не става въпрос за това, да взимаш нещо — в периода 1997–2002 г. можеше да се сдобиеш с предприятие за по два долара.
Ю. Р.: Всъщност вие направихте страхотна кариера, нали?
И. К.: Разказвам нашата история. Тя е много проста. След 15 години ние, а и не само ние, ще бъдем част от миналото. Продукт сме на времето. Печели бързият инстинкт срещу бавното мислене. Училище, университет, работа, кариера. Това е бавното мислене. Бързият е онзи, който се доверява на инстинкта си. Говоря за голяма част от населението на България. Една част от него беше в точното време на точното място, но в едно ужасно обкръжение. За това България не е виновна. Българите са горди хора. Ние не желаехме милостиня, а просто да имаме пари за инвестиции. България винаги е искала нормално отношение и никога не го получи. Говорете с някого как изглеждаше държавата ни преди промяната. Не говоря така от носталгия. Този икономически модел тогава беше погрешен. Истината е, че след Втората световна война някой беше решил да раздели Европа на две части. В продължение на години Европа искаше от нас непрекъснато да се демократизираме, но ние бяхме варварите — убийства, корупция, проституция. Докато при вас Хелмут Кол го хващат с един милион марки, друга немска гордост, „Сименс“, както се оказа, е дала един милиард евро за подкупи. Съжалявам. Но ние не сме варварите.