Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— Тя страхуваше ли се от нещо? — пита Лесли меко, за да не наруши интимността на неговата изповед.
Джъстин се замисля, после си позволява да се поусмихне, докато си припомня нещо.
— Веднъж се похвали на американската посланичка, че „страх“ е единствената мръсна дума, която няма място в речника й. Нейно превъзходителство не се засмя на шегата.
Лесли се усмихва, но усмивката й не трае дълго.
— А решението й да роди в африканска болница? — пита тя, докато очите й пробягват по изписаните редове. — Бихте ли ми казали кога бе взето то?
— Теса се бе сприятелила с една жена от гетата, които редовно посещаваше. Уанза, презимето не го знам. Та Уанза страдала от някаква загадъчна болест. Предписано й било специално лечение. Двете бяха попаднали в една и съща болнична стая в „Ухуру“, където много се сближили.
Дали долавят нотката на боязън в гласа ми? — пита се Джъстин. Той самият я чува твърде отчетливо.
— Знаете ли от какво е била болна?
— Само в най-общи линии. Болестта й била сериозна и можело опасно да се влоши.
— Да не би да е имала СПИН?
— Не знам дали болестта й беше свързана със СПИН. Мисля, че те се бояха от нещо друго.
— Не е много обичайно една жена от гетото да ражда в болница, не мислите ли?
— Тя беше под наблюдение.
— Под чие наблюдение?
За втори път на Джъстин му се налага да цензурира нещо, което се готви да каже. По природа той не е лъжец и му е трудно да се преструва.
— Предполагам, че на една от специализираните клиники. В нейното гето. Тя живееше в нещо като отделно селище от тенекиени бараки. Както виждате, не знам нищо повече. Като си помисля, наистина е забележително колко неща успявах да изключа от съзнанието си с усилие на волята.
— И Уанза умря, така ли?
— Да, през последната нощ от престоя на Теса в болницата — отвръща Джъстин, който с радост използва случая, за да изостави предпазливостта и да се впусне в подробности: — Бях прекарал цялата вечер в болничната стая. Теса настоя да си отида вкъщи и да поспя няколко часа. Същото бе казала малко преди това и на Арнолд и Гита. Тримата се редувахме да дежурим при нея. Арнолд дори си беше донесъл походно легло. В четири сутринта Теса ми позвъни. В стаята й нямаше телефон, та бе помолила да се обади от бюрото на старшата сестра. Беше много уплашена, почти в истерия. Теса, дори когато е в истерия, никога не повишава глас. Каза ми, че Уанза е изчезнала. Бебето й също. Когато се събудила през нощта, леглото на Уанза било празно, а кошчето на бебето изчезнало. Аз веднага отидох с колата до болницата „Ухуру“. Едновременно с мен пристигнаха Арнолд и Гита. Теса беше безутешна. Сякаш в течение на няколко дни бе изгубила второ дете. С общи усилия тримата едва я убедихме, че би било по-добре за нея да се върне вкъщи, за да се възстанови от шока. Сега, когато Уанза беше вече мъртва, а и бебето липсваше, нямаше никакъв смисъл да остава повече в тази стая.
— Теса видя ли трупа?
— Поиска да го види, но й отговориха, че не е желателно. Уанза била мъртва, а брат й отнесъл бебето в родното си село, при майка си. От гледна точка на болницата въпросът беше приключен. Болниците не обичат да се занимават с мъртъвци — добавя той, мислейки си за Гарт.
— А Арнолд видя ли трупа?
— Беше твърде късно. Трупът бил изпратен в моргата и там изчезнал.
Очите на Лесли се разтварят от непресторено изумление; Роб, който седи от другата страна на Джъстин, се навежда напред и вдига касетофона от масата, за да се убеди, че малките колелца на касетата се въртят.
— Трупът е изчезнал?! Един труп не може току-така да изчезне! — възкликва той.
— Напротив! Доколкото съм чувал, в Найроби това е обичайна практика.
— Ами смъртният акт?
— Мога да ви кажа само това, което знам от Арнолд и Теса. Не съм чувал нищо за никакъв смъртен акт. За такъв просто не се споменава.
— А протоколът от аутопсията? — Лесли отново се включва в разпита.
— Доколкото знам, няма такова нещо.
— В болницата при Уанза идваха ли на свиждане посетители?
Джъстин се замисля и явно не вижда причина да не отговори:
— Брат й Киоко. Той спеше свит на пода до леглото й, когато не бе зает да й пъди мухите. Гита Пиърсън също присядаше до нея всеки път, когато идваше да види Теса.