Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
— Точно така! С „б“ започва думичката „балон“! Аз обичам да си играя с балончета, Матю, а ти?
— Хайде, Виктория, кажи го, можеш!
— Мравките-воини имат по-големи и по-силни челюсти от дружките им работнички и играят ключова роля при защитата на мравуняка от хищници.
— Моля те, не ме хвърляй в тези бодливи храсти, лисане Бр’ер!
— Здравей, Робърта! Цял ден ми липсваше. Как мина екскурзията ти до Дисниленд?
— Въздушните кораби през двайсети век били пълни с лесно запалим водород, изключително скъп хелий или горещ въздух, който не ставал за нищо, докато в нашите съвременни версии няма въобще нищо. С помощта на силно устойчивите наноструктури може да се извлече буквално всичкия въздух от корпуса на кораба, за да се напълни той с вакуум. Някога качвал ли си се на въздушен кораб, Томас?
Имало едно време една малка принцеса на име Нел, която била затворена във висока тъмна крепост на един остров…
— Защо?
— Нел и Харв били затворени в Черната крепост от злата си мащеха.
— А баща им защо не ги освободил от Черната крепост?
— Баща им, който ги защитавал от злините на ужасната им мащеха, веднъж тръгнал на път в открито море и никога повече не се върнал.
— И защо не се върнал?
— Баща им бил рибар. Излизал в морето всеки ден. Морето е едно голямо и опасно място, пълно с чудовища, бури и други опасности. Никой не знае каква съдба го очаква там. Може би било глупаво от негова страна да се подлага на подобни опасности, но Нел не била толкова глупава, че да се тормози за неща, които не можела да промени.
— А защо е имала лоша мащеха?
— Майката на Нел починала, когато една нощ едно чудовище излязло от морето и влязло в къщурката им, за да отвлече Нел и Харв, които още били съвсем мънички дечица. Тя се била с чудовището и го покосила, но самата получила много големи рани и на другия ден починала с осиновените си дечица в скута.
— А чудовището защо дошло от морето?
— Години наред майката и бащата на Нел много искали да си имат деца, но не можели, докато един ден бащата не хванал една русалка в мрежата си. Русалката казала, че ако той я пусне на свобода, тя ще му изпълни едно желание. И той си пожелал да има две деца: момче и момиче. На другия ден, докато ловял риба в открито море, към него се приближила русалка с кошница в ръка. В кошницата били двете малки бебета, точно както той си бил пожелал, увити в позлатено одеяло. Русалката го предупредила, че двамата с жена му не бива да допускат бебетата да плачат през нощта.
— А защо били в позлатена завивка?
— Защото всъщност те били един малък принц и една малка принцеса, които били оцелели след едно корабокрушение. Корабът бил потънал, но кошницата с двете бебета се носела по водата като корк, докато русалките не дошли и не я намерили. Погрижили се за двете бебета и накрая им намерили родители. Рибарят отнесъл децата в колибата и ги показал на жена си, която извикала от радост. Живели щастливо известно време и когато някое от децата започвало да плаче през нощта, един от двамата родители ставал да го успокоява. Една нощ обаче бащата не се прибрал у дома, защото някаква буря в морето била избутала малката му червена лодка много навътре. Едно от бебетата започнало да плаче и майката станала да го успокои. Когато обаче и другото започнало да плаче, тя не могла да направи нищо и не след дълго се появило чудовището. Когато рибарят се прибрал на другия ден, той открил тялото на жена си до тялото на чудовището, но двете бебета били непокътнати. Мъката му била голяма и той се захванал с трудната задача да възпитава и двете деца сам. Един ден пред вратата му се появила някаква странница. Казала, че била прогонена от жестоките крале и кралици от Отвъдната земя, че нямало къде да спи и че щяла да върши всякаква работа, само и само той да я приюти. В началото тя спяла на пода, готвела и чистела за рибаря по цял ден, но когато Нел и Харв поотраснали, тя започнала да им дава все повече и повече мръсната работа. До момента, в който изчезнал баща им, те се претрепвали от работа от изгрев до късно през нощта, докато мащехата им вече не си повдигала и малкия пръст.
— Защо рибарят и децата му не са живели в крепостта, за да се предпазят от чудовището?
— Крепостта била мрачно и страшно място на върха на една планина. Рибарят знаел от баща си, че била построена преди много векове от някакви тролове, за които се говорело, че още живеят там. А и освен това не разполагал с дванайсетте ключа.