Вавилон 17
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Мадански
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вавилон 17». Краткое содержание книги:
— Значи така — Т’мварба огледа събеседниците си. — Един от вас е шпионин.
— Може да е някой от взвода — каза Помощникът. — Не е задължително да е някой от присъстващите.
— Както и да е, аз ще говоря с вас. Генерал Форестър не е постигнал нищо. Обаче Ридра има нужда от помощ.
Брас първи наруши увисналата тишина.
— В ’итка със Завоевателите изгу’их кора’а, целия взвод и ’оловината офицери. Аз до’ре се сражавах и ’ях до’ър ’илот за всички ка’итани-транс’ортници, въ’реки че тази схватка ’ожеше да ’и създаде и’е на човек, носещ нещастие. Ка’итан Вонг не е от нашия свят. Но тя ’росто дойде и каза: „Харесва ’и как ра’отите. Нае’а’ ви.“ Аз съ’ й ’лагодарен.
— Тя знае толкова много — каза Кали. — Това е най-интересния полет, в който съм участвал. Тя се промъкна между световете и ни взе със себе си. Кога за последен път съм канен на вечеря у барон? А на другия ден обядвахме с пиратите. Сега сме тук. Аз искам да й помогна.
— Кали е прекалено привързан към стомаха си — прекъсна го Рон. — Капитан Вонг те заставя да мислиш, докторе. Тя ме накара да мисля по друг начин за Моли и Кали. Знаете ли, че е била в тройка с Мъюлз — същият, който е написал „Имперската звезда“? Сигурно знаете, нали сте й лекар… Но започвате да мислите, че хората, живеещи в други светове, както каза Кали, хората, които пишат книги и правят оръжие — тези хора са реални. Ако вярвате в тях, по-лесно ще повярвате и на себе си. Ако този, който е направил това за вас, има нужда от помощ, вие се хвърляте да му помагате, без да се замисляте.
— Доктор Т’мварба — обади се Моли. — Аз бях мъртва. Тя ме съживи, нещо повече — върна ме към живота. Какво трябва да направя?
— Искам да ми разкажете всичко, което знаете за Бътчър.
— За ’ътчър? — удиви се Брас. Останалите също бяха учудени. — Защо за него? Не знае’ нищо, освен това, че ’еше в ’риятелски отношения с Ка’итана.
— Три седмици сте летели заедно. Разкажете ми всичко, което сте видели.
Те мълчаливо се спогледаха.
— Има ли някакви сведения откъде е дошъл?
— Титан — каза Кали. — Клеймото на ръката.
— Не. Преди Титан. Поне пет години по-рано… Проблемът е в това, че и самият Бътчър не знае.
Отново се спогледаха. Личеше, че са потресени от новината.
— Езикът ’у — обади се Брас. — Ридра ’и каза, че той ’оначало говори на език, в който ли’сва ду’ата „аз“.
Разединените отново се включиха:
— Тя го научи да казва „аз“ и „ти“. Една вечер се разхождаха в нашия сектор, а ние летяхме над тях…
— „Аз“ — замислено каза Т’мварба. — Тук има нещо. Интересно… Струваше ми се, че знам всичко за Ридра. А се оказва, че знам толкова малко…
От микрофона се чу:
— Знаете ли за говорещия скорец?
Докторът беше изумен.
— Разбира се. Бях там.
Някой от Разединените се разсмя.
— Но никога не ви е казала от какво се е изплашила.
— Беше истерия, предизвикана от стрес…
Привидението пак се засмя.
— Червей, доктор Т’мварба! Тя не се е страхувала от птицата. Изплашила се е от телепатичното впечатление за огромен червей, пълзящ към нея, изплашила се е от картината, която птицата си е представяла…
— Тя ви е казала това… И никога не го е споменала пред мен — произнесе докторът.
— Световете — повтори призракът. — Те съществуват пред очите ви, а вие не ги забелязвате. Тази стая може да е пълна с фантоми, но няма да ги видите. Дори екипажът не знае това, което току-що ви казахме. Но Капитан Вонг никога не използваше микрофони. Намери начин да разговаря с нас без апаратура. Тя се промъкна между световете и се присъедини към нас. И по този начин обогати и двата свята.
— Но някой — независимо дали от моят или от вашият свят — трябва да ми каже откъде е дошъл Бътчър. — Изведнъж се засмя. Всички го погледнаха учудено. — Червей! „Някъде в Рай има червеи, червеи…“ — това е едно от ранните й стихотворения. Никога не бих се сетил.
IV
— Трябва ли да се радвам? — попита се доктор Т’мварба.
— Би трябвало да сте заинтересуван — отвърна генерал Форестър.
— Разучили сте хиперстатисната карта и сте открили, че всички диверсии са ставали в нормалното пространство, но са крайцерска дистанция от Заслона Спецели, на разстояние един скок. Освен това сте забелязали, че докато Бътчър е бил на Титан, диверсии не е имало. С други думи, установили сте с голяма степен на вероятност, че именно Бътчър е отговорен за всичко. Но не искам да се радвам.
— Защо?
— Защото е твърде важна персона.
— Важна?
— Да… За Ридра. Екипажът ми го каза.
— Той? — генералът разбра за какво става дума и повтори: — Той? О, не… Не може да бъде… Не… Грабежи, диверсии, убийства… Искам да кажа, че той…