Вавилон 17

— Да.

— Генерале — докторът се обърна към Форестър, — сигурен съм, че сте сверявали отпечатъците на пръстите, нивото на метаболизма, очните дъна и другите методи за идентификация…

— Това е тялото на Ридра Вонг.

— Добре. Хипноза, внушение, присаждане на мозъчна кора… Знаете ли други методи за прехвърлянето на мозъка в чуждо тяло?

— Да. Седемнадесет. Но при нея няма следи от нито един — генералът направи крачка към вратата. — Тя даде ясно да се разбере, че желае да говори с вас насаме. Ще бъда наблизо.

Жената премигна и каза:

— Съобщение от Ридра Вонг. Цитат без разбиране на смисъла.

Внезапно лицето й придоби познатото изражение. Хвана си ръцете и леко се наведе.

— Моки, радвам се, че си тук. Няма да издържа дълго. Слушай, Вавилон-17 повече или по-малко прилича на оноф59, алгол или фортран. Наистина имам телепатични способности, но се научих да ги контролирам. Аз… ние взехме мерки срещу опитите за диверсии с Вавилон-17. Но сме пленници. Ако искаш да ни освободиш, забрави за мен. Използвай това, което се намира в края на записа. И непременно разбери кой е той! — тя посочи Бътчър.

Каменното изражение се върна. Тази промяна застави доктора да затаи дъх. Той разтърси глава и влезе при генерала.

— Кой е този каторжник?

— В момента се опитваме да установим. Надявам се съвсем скоро да получа сведение… А-ха, ето го — той се обърна към екрана. — Ще ми кажете ли какво е това оноф, алгол или фортран?

— За по-сигурно сте подслушвали — усмихна се Т’мварба и се отпусна в надуваемото кресло до масата. — Това са древни езици, още от двадесети век, които са се използвали за програмиране на компютрите и само за работа с машините. Оноф е най-простия. Свеждал е всичко до комбинации от две думи — да и не, или към двоични кодове. Другите са по-сложни.

Генералът кимна, докато приключваше с дешифрирането на съобщението.

— Този момък пристигна с Ридра на краден кораб. Екипажът много се огорчи и запротестира, когато се опитахме да ги настаним в различни стаи. Било нещо на психическа основа и ние не продължихме да настояваме — оставихме ги заедно.

— А екипажът къде е? Може ли да ни помогне?

— Екипажът? Сякаш са се материализирали от детските ви кошмари. Транспортници… Кой говори с подобни индивиди?

— Ридра умееше да го прави. Бих искал и аз да пробвам.

— Както искате. Държим ги в щаб-квартирата — той отново погледна съобщението. — Много странно. Изброяват се събития от живота му през последните пет години. Започнал е с дребни кражби, затвор, постепенно преминал към по-крупни неща. Грабеж на банка — генералът прехапа долната си устна и добави с уважение: — Прекарал две години в каторгата на Титан. Избягал. Да, това момче струва нещо! Изчезнал в Заслона Спецели, където или е загинал, или е постъпил на служба на някой кораб-сянка. Но ето кое е странното — преди декември шестдесет и първа изобщо не е съществувал! Нарича се Бътчър…