Вавилон 17

I

Лентата със записа, строгата заповед на генерал Форестър — и след тридесет секунди разяреният доктор Т’мварба стигна до кабинета на Даниел Д. Епълби.

Митничарят се занимаваше с един сандък, когато шумът отвън го накара да вдигне глава.

— Майкъл — каза той в микрофона. — Какво става?

— Някакъв луд, който твърди, че е психиатър.

— Не съм луд! — извика докторът. — Обаче знам колко време е необходимо за доставка на колет от щаб-квартирата на Администрацията до Земята! Трябваше да е у нас със сутрешната поща. Следователно някой го е задържал и това сте вие! Пуснете ме.

Вратата се отвори и той влезе.

Майкъл проточи врат зад него.

— Дан, извинявай. Ще повикам…

Доктор Т’мварба посочи масата и заяви:

— Това е мое. Дайте ми го!

— Не се притеснявай, Майк — каза Епълби. Вратата се затвори. — Добър ден, мистър Т’мварба. Седнете, моля. Това е адресирано до вас, нали? Не се учудвайте, че ви познавам. Ръководя отдела по безопасност и съвместимост на психоиндексите. В митницата всички са запознати с блестящите ви разработки по класификацията на шизоидите57. Радвам се да се запознаем.

— Защо не мога да получа пакета?

— Един момент, сега ще видя — докато митничарят взимаше от масата листа, Т’мварба грабна кутията със записа и я пъхна в джоба си.

— Сега може да ми обясните.

Чиновникът разгъна листа.

— Не е изключено — той четеше и притискаше коляното си в масата, за да подтисне нарастващия гняв — да го получите… хм, бихте получили лентата, ако още тази вечер излетите за щаб-квартирата на Администрацията с „Полунощният Ястреб“ и я вземете със себе си. Цитирам: „Мястото е резервирано. Искрени благодарности за сътрудничеството. Генерал К. Дж. Форестър.“

— Защо?

— Не пише. Страхувам се, докторе, че докато не дадете съгласието си, не може да получите лентата. Ще бъдем принудени да я изпратим обратно.

— Имате ли поне някаква представа какво искат?

Епълби вдигна рамене.

— Кой е изпратил пакета? — попита той.

— Вероятно Ридра Вонг.

— Вонг? — чиновникът стана от мястото си. — Поетесата Ридра Вонг? Познавате ли я?

— Аз съм нейният психотерапевт от дванадесетгодишната й възраст. А вие кой сте?

— Даниел Д. Епълби. Ако знаех, че сте приятел на Ридра, сам щях да ви донеса пакета — той едва се сдържаше да не премине на „ти“. — Ако решите да летите с „Ястреб“, ще имате достатъчно време до старта. Днес ще свърша рано. Искам да посетя едно местенце… в Транспортния град. Защо не казахте веднага, че познавате Ридра толкова отдавна? Отивам в едно заведение. Храната не е лоша, пиенето също. Интересувате ли се от борба? Повечето хора я считат за незаконна, но ще видим какво ще бъде мнението ви, след като погледате! Тази вечер ще се сражават Рубина и Питона. Ако се решите да дойдете с мен, сигурен съм, че ще бъдете очарован. Ще успея да ви закарам до кораба навреме.

— Мисля, че познавам това място.