Ликът на Черната Палмира
- Автор: Васильев Владимир Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ликът на Черната Палмира». Краткое содержание книги:
От векове Светлите и Тъмните спазват условията на Договора, осигурявайки равновесието между Доброто и Злото. Но сега Договорът е нарушен!
Бедата се е случила в Петербург, най-мистичния от „магическите центрове“ в Русия. В града са се появили „диви“ Различни, които не знаят нито за Светлината, нито за Тъмнината, и които се опиват от властта си.
Те спокойно и с лекота пресичат всички действия на носителите на Сила!
И тогава Инквизицията изпраща срещу обезумелите момичета и момчета наказателна експедиция от Тъмни магове…
Арик нервно пушеше пред вратата. Като го видя, Ираклий едва не изпусна вестника си. Лайк и Шведа също… се учудиха.
— Арик? — прочувствено каза Шведа. — Какво ти става?
Турлянски мълчаливо изгаси цигарата в стената и я пусна на пода.
— Влизайте — мрачно каза той.
Докато не влязоха и не се настаниха в модерно обзаведената кухня, никой не пророни и дума.
— Значи така — започна Арик след половин минута. — Разказвам подред. До аерогарата всичко беше нормално, в самата аерогара — също. А после… Накратко, десет минути след излитането Тамара започна рязко да губи сила и да слиза надолу по нивата. Като при това тя не забелязваше нищо. След още двайсет минути процесът спря.
Лайк мигновено сканира Тамара — направо от кухнята.
— Трето ниво, не повече — съобщи той замислено. — Ама че работа!
— Още в самолета започна да й се доспива. До таксито я отнесох на ръце, а в квартирата се наложи да влизам през втория слой… Накратко, още спи. Не се реших да я будя. По принцип, ти сам виждаш — изглежда като напълно здрава и доволна от себе си вълшебница от трето ниво.
— Що за глупости? — попита Ираклий и бързо замига с очи. — Лайк, ти чувал ли си за подобно нещо?
— Не — призна честно Лайк. — Но очаквах нещо подобно.
Всички напрегнато погледнаха шефа си и той сметна за необходимо да поясни:
— Да го кажем така: не очаквах някакви конкретни събития, свързани с изменението в силата на Тамара. Просто очаквах събития, които на практика не се поддават на прогнозиране.
— Неясно, но супер — изкоментира Шведа.
— Всичко, което се случи в Питер, е само горният слой на цяла система събития — добави Лайк, но от това поетично сравнение думите му не станаха по-ясни.
— Ти погледна ли внимателно Питер през сумрака там, на последния етаж на хотела? — неизвестно защо попита Лайк мрачният Турлянски.
Шефът на Тъмните се усмихна:
— Арик! Ако изобщо гледам нещо, то винаги гледам внимателно. Нима трябва да обяснявам това на теб?
Арик вяло поклати глава. Тоест, не трябва.
— Тогава какво ще кажеш? Искам първо да чуя твоето впечатление. — Гласът на Лайк звучеше доста взискателно.
Турлянски кимна разбиращо, после неохотно посочи към прозореца.
— Вчера — каза той, — погледнах отвисоко нощния Киев. Тук, разбира се, не е осемнайсетия етаж, а само девети, но и оттук се виждат някои неща. И ето какво забелязах, колеги. Киев се вижда като сума от различни аури, разнородни и неприличащи една на друга; в това море аурите на Различните светят като ярки островчета. Като се замислиш, така и трябва да бъде. А Питер светеше равномерно, като гигантски монохромен фенер.
— Браво, обърнал си внимание — похвали го Лайк. — Изводи?
— Или всички питерци имат сходна — какво ти сходна — направо еднаква! — аура, или сме видели не аурата на хората и Различните, а нещо… друго. И аз имам една, трябва да отбележа, доста рискована аналогия.
— Например? — Лайк слушаше с неподправен интерес.
— Например, ако се абстрахираме от глобалността на мащаба, горе-долу така изглежда аурата на неотдавна иницииран Различен, който още не е определил своето отношение към света.
— Или обратно, напълно се е определил и изразява своите емоции с първобитна прямота — добави Лайк. — Арик, ти определено си се заседял в провинцията! Вече чу за преместването в Киев. А вие, между другото, още не сте, затова съобщавам. — Лайк погледна към Ираклий и Шведа. — И още: Швед, най-сетне мога да те поздравя с повишението. От днес ти си началник на черноморския Дневен Патрул. Този път няма измъкване!
— Почакай. — Шведа нетърпеливо размаха длан пред лицето си. — Хайде първо да приключим с Питер!
— Хайде — усмихна се Лайк. — Ето, например, ти какво можеш да кажеш по този въпрос?
— Аз — нищо — припряно изтърси Шведа.
— Ай-ай-ай. — Лайк укорително поклати глава. — Играеш на дребно, Швед. Няма нужда да се правиш на тъп, това няма да те спаси от новия пост. Хайде, изказвай предположения! Чия аура може да е това?
Шведа послушно смръщи чело, но в крайна сметка не можа да измисли нищо.
— Нямам представа! Нещо, намиращо се под Питер? Някакъв много могъщ артефакт изплува? Или се е събудил някой велик маг от древността?
— Тъпо! Примитивно! Чел ли си Конан Дойл? „Записки за Шерлок Холмс“? Спомни си принципа на великия детектив — след като отхвърлиш всичко наистина невъзможно, това, което остане, ще е истината, колкото и неправдоподобна да изглежда!
— Откъде да знам кое е възможно и кое — не? — мрачно попита Шведа. — Преди трийсет години смятах за невъзможна магията.