Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Нострадамус ми изяде хамстера
Нострадамус ми изяде хамстера - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нострадамус ми изяде хамстера

Электронная книга - «Нострадамус ми изяде хамстера». Краткое содержание книги:

В градчето Брентфорд се снима филм — той не прилича изобщо на никой друг, правен някога. В него участват известни холивудски звезди (дори и мъртвите). Компютърна система генерира техните триизмерни живи образи в киберкостюм. Големият въпрос е: откъде са се взели? Или по-скоро — кога? Заповядайте сред мухлясалите прашни декори на компанията за кинореквизит „Фъджпакър Емпориум“ и се ръкувайте с Ръсел — най-отговорния й бездействащ служител. Той още не е наясно как се правят филми, но е готов да започне като продуцент. Ръсел е голяма работа — труди се безспирно, винаги е загрижен за всичко и хората са доволни от него. Морган също — ако не му беше разказал за пиянската коледна гюрултия в „Летящият лебед“, Ръсел никога нямаше да прекара обедната си почивка в опити да намери истинската кръчма. И никога нямаше да открие чуждоземната технология за пътуване във времето, да срещне Адолф Хитлер, да търси пари за филма, който щеше да промени бъдещето.
Та това дори не е половината от всичко!
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 82
Перейти на страницу:

— Е, че как няма да работи, Ръсел. Боби Бой ми се пада доведен брат. Той е син на господин Фъджпакър.

— Мислех си, че е син на собственика на местната пивоварна.

— Господин Фъджпакър е собственикът на местната пивоварна.

— Какво?!

— Господин Фъджпакър притежава половината Брентфорд. Купил го е с нацистко злато. Хитлер е знаел, че ако е още жив, ще го намери тук. Фъджпакър е смятал да смени самоличността си и да се премести тук след войната, ако германците я загубят. Хитлер е знаел всичко това. Той го бил измислил.

— Тази история с всеки миг става все по-смахната. Значи когато е видял флюгелрада, Боби Бой е знаел какво е това.

— Точно така и не могъл да устои да не влезе вътре и да се пробва. Излетял в бъдещето и отмъкнал апаратурата за киберзвезди. И като се върнал, знаеш ли какво конско му дръпнал старецът!

— Пък аз си мислех, че се е върнал, преди да тръгне.

— Тук те е излъгал.

— Значи вероятно е излъгал и за нацисткото бъдеще.

— Не, за това е казал истината.

— Объркан съм — призна си Ръсел.

— Опитвам се да ти го обясня по възможно най-простия начин. Доверениците на Хитлер, двамата телохранители от SS, намерили господин Фъджпакър. Той уреди да скрия Хитлер в бараката зад „Ръцете на зидаря“. Където си го видял ти. Боби Бой се появи тъкмо след като ти си тръгна. И разказа как попаднал в нацисткото бъдеще. И господин Фъджпакър загрял колко е две и две. Бъдещето не било нацистко, когато Хитлер попаднал в него, но било, когато там попаднал Боби Бой. Защо така?

— Добър въпрос — рече Ръсел. — И защо така?

— Защото Боби Бой бил откраднал системата „Киберзвезди“ и я донесъл в деветдесетте.

— Пак не мога да схвана.

— Господин Фъджпакър ти е казал за филма. Филмът, който ще се направи с тази апаратура. Филмът, който щял да промени света. Да промени бъдещето.

— О — рече Ръсел, — разбрах. Откраднатата апаратура от бъдещето ще бъде използвана, за да бъде променено то. Но със сигурност това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно?

— Защото е плагиатство. Същата идея е използвана в „Терминатор 2“.

— Какво те накара да го кажеш?

— Просто ми мина през ума, че трябва да се сетя, преди да се е сетил някой друг.

— Честно е.

— Та значи ти казваш, че като е попаднал в бъдещето и е откраднал апаратурата, която ще промени бъдещето, онова бъдеще, в което попаднал Боби Бой, било вече промененото бъдеще — променено от това, че е откраднал апаратурата и я е използвал в тогавашното минало, което за нас е настояще?

— Точно така. Всичко е толкова просто, когато го кажеш така.

— Значи филмът наистина ще промени бъдещето.

— С Негова помощ ще го промени.

— Говориш за онзи Той, дето го видях на записа — буболечката с червеното лице?

— Тъкмо Той е ръководил построяването на флюгелрада. Възходът на нацистка Германия през двадесети век предлагал първата истинска възможност един-единствен човек да властва над целия свят.

— Господин Хитлер.

— И ако беше спечелил, това е щяло да се случи. Хитлер е просто марионетка на тази твар. Тя се храни с хора, с времето на хората. Поглъща тяхното време, отнема чувствата им, емоциите им. Тя има намерение да сложи нещо във филма. Нещо, което въздейства на подсъзнанието или въздейства по някакъв начин така, че да контролира съзнанието на всички, които гледат. И всеки ще иска да го гледа — такова нещо досега никой никога не е виждал.

— Боже милостиви! — възкликна Ръсел.

— Немилостив е — поправи го Джули.

— Но дали е бог? Или е от открития космос, или от вътрешния, или знам ли?

— Не зная точно какво представлява. Господин Фъджпакър знае. Той е негов страж. От време на време го местят другаде и други хора го пазят. Но винаги се връща в „Емпориум“. Знам за него от дете.

— И не те ли е страх?

— Много ме е страх. Тъкмо затова се съгласих с всичко. Със снимането на филма, с всичко.

— Да, ами филмът? Онова, което гледах на видеозаписите, не беше същото като онова, което видях на другия ден на прожекцията.

— Беше. Ти само си си мислел, че не е. Видял си онова, което те са искали да видиш. Бил си хипнотизиран, докато спиш. Докато са ти промивали раната и са сменяли сейфа.

— Направиха ме на пълен глупак, а? Но аз ще се смея последен. Няма да разпространявам пъкления им филм. Ще попреча дори изобщо да бъде показан.

— Не зная дали ще успееш. Нали разбираш, след като ти си тръгна от купона, се появи Хитлер с флюгелрада. Връщаше се от бъдещето. Нацисткото бъдеще, което той контролира. Беше се върнал да поздрави господин Фъджпакър за успеха на филма. Ще бъде показан, Ръсел — със твоя помощ или без. И наистина ще промени света.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 82
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)