Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Да, така е. Убеди ме. Но щом е само… — Макфей щеше да каже „залъгалка“, но кого и защо залъгваха? — Но щом е само номер, защо се зае с това? Избрал си най-неподходящото време. На събранието непременно ще те заплашат.
— Нека.
— Ще решат, че си се побъркал.
— Нека. След няколко седмици ще го забравят, ние при всички случаи ще сме в Хонконг. — Малкълм засия в усмивка. Бе в прекрасно настроение. — Не се тревожи, зная какво правя. Искам една услуга от теб — остави съобщение на адмирала, че ще се отбия при него преди вечеря. Също и при Марлоу, когато слезе на брега. И двамата са поканени за осем, нали?
— Да, и двамата приеха. — Макфей въздъхна. — И тъй, значи ще ме държиш в неизвестност за причината?
— Не се безпокой, всичко върви прекрасно. А сега нещо далеч по-важно. Днес трябва да решим каква коприна ще поръчваме за следващата година. Виж дали Варгас е запазил счетоводните книги. Ще ми се да поговоря със сарафа за звонковите пари и за кредитите колкото се може по-скоро. Не забравяй, че утре двамата с Лижел ще прекараме целия ден с Марлоу на борда на „Пърл“. — Би изтанцувал една джига, ако можеше, но краката и стомахът го боляха по-силно от обикновено. „Няма значение — помисли си Малкълм, — утре е големият ми ден. Вече съм почти пред целта, а после всички да вървят по дяволите.“
Струан се стори странен на Джейми. Въобще не го разбираше. С всеки кораб от Хонконг пристигаше ново, все по-укорително писмо и до двамата от Тес Струан и въпреки това през последната седмица-две Малкълм изглеждаше съвършено спокоен и както преди инцидента на Токайдо — в добро настроение, съобразителен, учтив и отдаден на търговските дела, макар все още да не се чувстваше добре и да вървеше с огромни усилия. Съществуваше и някаква възможност да се отмени дуелът, назначен за вдругиден, за сряда.
Макфей три пъти се бе обръщал към Норбърт Грейфорт за помирение. Бе се възползвал дори от поддръжката и помощта на Горнт, но не успя да го разубеди: „Джейми, кажи на онзи младок непрокопсаник, че всичко зависи от него — бе му казал Норбърт. — Той започна тази щуротия. Ще приема извиненията му, стига да го направи публично, и то пред многобройна публика!“
Макфей прехапа устни. Последното средство, което му оставаше, бе да прошепне мястото и часа на дуела на Сър Уилям, но не му се щеше да нарушава тържествената си клетва пред тай-пана.
— Имам среща с оня негодник Горнт в шест часа. Ще се уговорим за последните подробности.
— Добре. Жалко, че не го харесваш, Джейми. Той е добро момче. Наистина. Поканих го на днешната вечеря. „Хич не му бери грижата“ — Малкълм изимитира силно шотландско произношение. Закачаше се.
Макфей се усмихна, успокоен от дружелюбието му.
— Те ще… — Почукване на вратата го прекъсна.
— Влез.
Дмитрий нахълта като вихрушка и не затвори подире си.
— Ти да не си мръднал, Малк? Бива ли Струанови да подкрепят тия дивотии за опиума и оръжието?
— Няма нищо лошо човек да заеме нравствено становище, Дмитрий.
— И това ако не е лудост! Ако Струанови заемат такава позиция, значи останалите се бъхтим залудо, по дяволите! Дребосъкът Уили ще се възползва от това, за да… — Той млъкна, тъй като Норбърт Грейфорт влезе, без да почука.
— Абе ти да не си се побъркал! — изръмжа Норбърт, като се наведе през бюрото и размаха вестника пред лицето на Малкълм. — Нали уж прие да действаме съвместно, мамицата ти, а?
Малкълм го зяпна и пребледня. Ненавиждаше го.
— Ако желаеш да си уговориш среща с мен, направи го — отговори с леден, но овладян глас. — Зает съм. Напусни. Моля те!
Норбърт пламна, но Сър Уилям бе предупредил и него да се държи добре, инак… Лицето му се изкриви от гняв.
— В сряда заранта, за Бога! Само да ми дойдеш! — Завъртя се на пети и наперено излезе. Затръшна вратата след себе си.
— Грубиян — кротко отбеляза Малкълм.
При друг случай Дмитрий би се изсмял, но днес бе прекалено угрижен.