Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— И ти ли участва заедно с убийците, които нападнаха шогуна Нобусада?
— Разбира се, че не. Аз съм само смирена привърженичка, приятел…
— Но ти издаде моя господар Йоши, когато напусна казармите, за да се срещне с Огама! Ти беше!
— Не, господарке, кълка ти се. Казах ти, той не ни е враг. Онзи е бил някакъв самотен луд, не е от нашите. Повтар…
— Трябва да се махнеш, трябва — с изтъняло гласче настоя Койко. — Моля те, върви си. Веднага, моля те. Бързо.
— Няма никаква причина да се безпокоиш и да се боиш. Никаква.
— О, но аз се страхувам, ужасена съм. Ужасявам се, че някой ще те разкрие, Йоши ще го направи… — Думите й сякаш увиснаха във въздуха помежду им. Погледите им се преплетоха. Сумомо внушаваше, заставяше я, а Койко се почувства безпомощна и клюмна пред силата на отсрещните очи. И двете изглеждаха остарели. Койко се терзаеше, задето бе постъпила толкова наивно, а нейният идол я бе използвал така пагубно. Сумомо се гневеше на собствената си глупост — трябваше да се съгласи незабавно, още в мига, когато тая натрапничава кучка й бе предложила да си иде. „Глупачка, глупачка“ — повтаряха си наум и двете.
— Ще постъпя, както искаш ти — прошепна девойката. — Ще те оставя, макар…
Шоджи се отвори. Йоши оживено влезе и се запъти към вътрешната стая. И двете се съвзеха от унеса си. Побързаха да се поклонят. Йоши спря насред стаята, всичките му сетива го предупреждаваха за опасност.
— Какво има? — запита той рязко. Бе зърнал страха в израженията им, преди да успеят да се поклонят.
— Ни… нищо, господарю — отвърна Койко, овладявайки се, докато Сумомо се втурна към мангала, за да донесе горещ чай. — Искаш ли чай, а ще закусиш ли?
Погледът му се местеше от едната към другата.
— Какво има? — бавно произнесе Йоши. Думите му пронизваха като ледени иглички.
Сумомо смирено коленичи.
— Ние… съжаляваме, толкова съжаляваме, че няма да продължим с теб, господарю, само това… само дето господарката Койко тъгува. Мога ли да ти сервирам чай, господарю?
Настъпи напрегната тишина.
Йоши сви юмруци на хълбоците си, лицето му изглеждаше безжизнено, стоеше на босите си крака като вкопан в пода.
— Койко! Веднага ми кажи!
Койко раздвижи устни, но от гърлото й не излезе нито звук. Сърцето на Сумомо замря, а после заблъска в ушите й, тъй като Койко се затътри на колене, в очите й се появиха сълзи и тя запелтечи:
— Виждаш ли, Тора-чан, тя… Тя говори истината, но не е такава, каквато…
Сумомо тутакси скокна, дясната й ръка се метна към ръкава на кимоното й и измъкна един шурикен. Йоши го видя и стисна зъби. Девойката изви ръка назад, за да го хвърли, а той не бе въоръжен, бе беззащитна мишена — сабите му се намираха във вътрешната стая. Незабавно се приведе наляво с надеждата, че лъжливото му движение ще я обърка и ще отвлече вниманието и. Бе готов да се метне отгоре й. Не откъсваше очи от ръката й. Сумомо невъзмутимо се прицели в гърдите му и с все сила запрати шурикена.
Стоманеният кръг с шипове засвистя през стаята. Йоши неистово изви тялото си в дъга и се извъртя настрани. Един от шиповете закачи края на кимоното му и сряза плата, без да се докосне до плътта му; колелото продължи полета си и изчезна отвъд шоджи. Заби се в един от лостовите във вътрешната стая. Той изгуби равновесие поради изключително силния удар, блъсна се в стената, преви се на две и се строполи.
За един миг всичко заприлича на забавено съновидение…
Сумомо безкрайно дълго бъркаше в ръкава си за друг шурикен, а пред очите си виждаше единствено големия враг, проснат безпомощно на пода, и неговата оглупяла кучка, станала причина за този ненужен край, която се бе вторачила в нея, вцепенена от страх. Но самата тя не усещаше страх, а само въодушевление. Бе сигурна, че това е нейният връх, моментът, заради който се е родила и подготвяла през целия си живот; че сега тя — непобедимият герой на шиши — ще надвие и умирайки, завинаги ще остане в легендите.
Койко стоеше вдървена, ужасена, че нейният богоподобен гуру я е измамил и предал, че й е говорил само лъжи, че момичето също се е оказало измамница и заради тях двамата се е случил този чудовищен заговор: нейният покровител щеше да загине, но дори и да не умреше, тя бе опозорена и щяха да я убият — или той със собствените си ръце, или охраната му. Животът й бе погубен, никога нямаше да се омъжи за нейния самурай, никога нямаше да роди синове, не и в това прераждане. По-добре да приключи всичко сама със свои ръце, а не да си отиде, довършена подло от техните, но как, как… и точно тогава си спомни за ножа на Сумомо…