Птици, животни и роднини
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птици, животни и роднини». Краткое содержание книги:
След няколко часа ме събудиха гласове от стаята на мама. Като се чудех още сънен какво бе намислило да прави семейството в този късен час, станах от леглото и си подадох главата през вратата, за да чуя по-добре.
— Казвам ви — говореше Лари, — че това е проклет зъл дух!
— Не може да е зъл дух, скъпи — обясни мама. Злите духове хвърлят разни неща.
— Добре, каквото и да е, то е там горе и дрънчи с веригите си. Настоявам да го прогоним. Ти и Марго сте специалисти по задгробния живот. Идете горе и действайте!
— Аз не отивам горе — разтрепери се Марго. — Кой знае какво ще е? Може да е зъл дух.
— Сигурно е ужасно зъл — предположи Лари. — Не ми дава да спя вече от един час.
— Сигурен ли си, че не е вятър или нещо друго, миличък? — попита мама.
— Мога ясно да различавам вятъра от един проклет дух, който си играе с железни топки и вериги.
— Може би са крадци — каза Марго, по-скоро за да добие кураж. — Може би са крадци и трябва да събудим Лесли.
Полусънен и все още замаян от алкохола, не можех да схвана за какво говореха. Изглеждаше интригуващо като всички кризи, които те създаваха по най-неочаквано време на денонощието, затова отидох до вратата на мама и надникнах в стаята. Лари маршируваше нагоре-надолу и халатът му царствено шумолеше.
— Трябва да се направи нещо — настояваше той. Не мога да спя с дрънчащи вериги над главата си, а щом не спя, не мога и да пиша.
— Не зная какво очакваш да направим ние, миличък? — каза мама. — Сигурна съм, че е вятърът.
— Не можеш да караш нас да ходим горе — възрази Марго. — Ти си мъж, ти иди!
— Слушай — отвърна Лари, — ти се върна от Лондон, покрита с ектоплазма и говореща за безкрайността. Това вероятно е нещо дяволско, което си извикала на някои от твоите сеанси, и то те е последвало тук. Това го прави някой твой любимец. Ти върви да се разправяш с него!
Думата „любимец“ веднага ме накара да се замисля. Дали не е Лампедуза? Но улулиците имат меки и тихи крила като глухарче. Явно той не може да вдига такъв шум.
Влязох в стаята и попитах за какво говорят.
— За някакъв дух, миличък — обясни мама. — Лари открил един дух.
— Той е на тавана — каза Марго възбудена. — Лари мисли, че ме е последвал от Англия. Чудя се дали не е Моуейк.
— Няма да повтаряме цялата тази история пак! — отсече твърдо мама.
— Не ме е грижа кой е — каза Лари, — точно кой от твоите безплътни приятели! Искам да бъде отстранен.
Изказах предположение, че има една съвсем малка вероятност да е Лампедуза.
— Какво е това? — попита мама.
Обясних, че това е бухалът, който ми даде херцогинята.
— Можех да се досетя — извика Лари, — можех да се досетя! Защо не ми дойде наум веднага, просто не зная.
— Е, хайде, миличък — каза мама. — Това е обикновен бухал.
— Обикновен бухал! — натърти Лари. — Вдига шум колкото цял танков батальон там горе. Кажи му да го махне от тавана.
Казах, че не мога да разбера защо Лампедуза вдига шум, тъй като бухалите са най-тихите същества… Казах, че те се носят в нощта на тихите си крила като прашинки пепел…
— Този няма тихи крила — възрази Лари. — Шуми като джазов оркестър. Иди да го махнеш.
Бързо взех един фенер и отидох на тавана. Когато отворих вратата, мистерията се изясни веднага. Лампедуза беше изгълтал мишката и беше открил, че в чинията има още едно парче месо. През дългия горещ ден то се беше втвърдило и залепнало за нея. Убеден, че това ще мине за лека закуска, която ще му държи влага до сутринта, Лампедуза се беше опитал да го отлепи от чинията. Острият му крив кехлибарен клюн беше пробил месото, но то беше отказало да се отлепи и Лампадуза стоеше здраво хванат в „капана“, пляскайки напразно с криле, думкаше и тряскаше чинията по дъските, за да измъкне клюна си. Освободих го от тая клопка, отнесох го долу в спалнята си и за по-сигурно го затворих в неговата кутия.
Трета част
Криседа
Това място е удивително красиво. Бих искал да му се насладиш. Ако дойдеш, ще те настаня чудесно и ще те нагостя с питие направено от джинджифил, с червено вино, с едри скариди и със смокини.