Триумфът на червилата

— Вече им стана навик на всяко биенале да показват нещо шокиращо — тъкмо казваше Нико. — Спомням си, че преди няколко години беше видеозапис на един тип, целият боядисан в синьо, който си играе с пениса си.

— Шокът е задължителен за биеналето — отбеляза Виктори, докато топеше гризината си в каничката с течно краве масло. — Тази година кулминацията са тези гигантски вагини, в чиито отвори са поставени пластмасови кукли.

— При това не особено добре изработени — добави Нико.

— Виждала ли си ги? — попита Уенди.

— Наложи се — отговори Нико. — Ще ги сложим в декемврийския ни брой.

Уенди само кимна, усещайки се като аутсайдер. Единственото, с което се занимаваше, бе да прави филми и да се грижи за семейството си. Не разполагаше с никакъв културен или социален живот, не пристъпваше нито крачка отвъд тясната си клетка. И напоследък й се налагаше да впряга цялата си налична енергия, за да продължава напред. Обърна се и погледна към Виктори, която излъчваше сиянието на двадесет и пет годишна жена. Двете бяха на една и съща възраст, но Виктори ходеше навсякъде и правеше каквото си поиска. Даже все още ходеше на срещи. Внезапно я осени мисълта, че не е ходила на среща вече повече от петнадесет години. При тази мисъл усещането за световъртеж се върна отново, при това с още по-голяма сила. Ами ако пак й се наложи да тръгне по срещи? Та тя вече бе изгубила представа какво трябва да прави!

В този момент Виктори казваше:

— Както стана ясно, художничката е някаква млада жена от Бруклин, която току-що е родила и е била ужасена от преживяното. Разправяше наляво и надясно, че никой никога не предупреждава жените какво ги очаква, когато раждат.

— О, я стига! — махна с ръка Уенди. — Защо всяка жена, която е родила, се държи така, сякаш е единствената майка на този свят?!

— Според мен творбата й е просто реакция на факта, че единствено жените са тези, които трябва да раждат деца — отговори Нико.

— Както и да е — продължи Виктори. — Лин буквално се побърка. Заяви, че сигурно ще повърне.

— И ти се срещаш с подобен мъж?! — изуми се Уенди.

— Уен, тези вагини са действително ужасни! — изтъкна Виктори. — Нямам предвид темата, а начина, по който са направени. Та точно заради това реших да му скроя номер, един вид да му върна заради това, че се държи като говедо! Убедих го, че скулптурата на гигантските вагини някой ден ще бъде значима точно толкова, колкото и Венерата от Вилендорф — нали се сещате, онази праисторическа статуетка на плодородието? И най-готиното е, че той ми повярва! Купи вагините за двадесет хиляди долара.

При тези думи тя се облегна самодоволно на стола, припомняйки си момента. Бе дръпнала мърморещия като ученик Лин настрани и му бе пошепнала:

— Да знаеш, че това нещо ще завърши в някой голям музей! Едно време не вземаха на сериозно и консервните кутии на Анди Уорхол, ама виж какво стана!

— Ти си луда! — бе извикал той.