Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Без предпазни средства.
Сега като нищо можеше да е бременна.
— Внимавай къде стъпваш. — Той й помогна да се качи на широката веранда на Уолдемър Хауз и отвори вратата.
Лунната светлина струеше през прозорците и образуваше светли квадрати по килима. Във внезапен пристъп на суеверие той се опита да не стъпва върху осветените места. Ами ако майка й беше права? Ако наистина лунната светлина го бе довела до лудост? Друго обяснение не виждаше.
Медоу не прояви подобна предпазливост. Тя подскачаше, заредена от секса с него.
Страхотен, великолепен, прекрасен, разтърсващ, чудотворен, възбуждащ секс.
— Внимавай — прошепна той. — Гледай да не се блъснеш в нещо.
— Няма!
Ако се канеше да препуска наоколо под лунната светлина всяка нощ, май нямаше да е добра идея осветлението да се изключва. А може би щеше да му се наложи да я държи в леглото през нощта по някакъв начин.
Поклати глава. Трябваше да изгони от главата си мислите за секс, в противен случай щеше да помете вазата от масата, да вдигне Медоу там и…
Никакво чувство за благоприличие ли не му бе останало? Нима наистина бе като баща си? Бе работил толкова здраво, за да развие в себе си морални принципи, каквито бяха липсвали у родителите му. А току-що бе престъпил всяко правило, което си бе поставил по отношение на жените и живота като цяло. Нищо чудно да й е направил бебе, а си спомняше прекалено ясно колко нещастно детство бе имал като единственото незаконно копеле в рода Фицуилям.
Което върна мисълта му към Брадли Бенджамин — какво бе станало с плана му да я използва като средство за отмъщение срещу Брадли?
Естествено, радваше се на сърдечния му пристъп.
Но сега Девлин се бе наслаждавал пламенно на тялото й цял час, до точката на умопомрачение. Бе спал с лъжкиня и то от омразния Бенджаминов клан.
А още по-лошото беше, че искаше да го повтори.
Медоу избърза пред него. Чу стъпките й по стълбите и като някой старчок със скърцащи кокали, преследващ двегодишно дете, тръгна след нея с думите:
— Внимавай да не се препънеш!
Тя зави по коридора след стълбището.
— Няма! — Гласът й прозвуча дяволито.
Мамка му. Какво си беше наумила този път? Когато стигна до върха на стълбището, нея вече я нямаше.
— Насам — провикна се тя.
Мамка му. Той се затича по коридора към стаята им. Вратата беше затворена. Под нея се виждаше тънка линия светлина. Отвори я, убеден, че всекидневната ще е съвършено празна. Както и беше. С изключение на халата й, отпуснат в безформена купчина върху ориенталския килим.
В спалнята се виждаше захвърлената й на пода нощница.
Задържаха ли се някога дрехи по тази жена?
Но не раздразнение накара кръвта му да закипи, а събудената му отново ерекция.
Тя отново беше гола.
Той затвори вратата след себе си. Заключи я. Влезе в спалнята — и през отворената врата на банята чу пуснатия душ.
Затвори очи и остана така за момент. Вода… която се стича надолу по тялото й. Медночервената й коса… с кестеняв нюанс от мокротата. Ръцете й… как се спускат по гърдите, по раменете й, стомаха, между краката, оставяйки сапунена следа от мехурчета.
Неусетно се озова на вратата и впери поглед в стъклената душ-кабина.
Гледката бе още по-пленителна от представите му. Тя стоеше с отпусната назад глава и ръцете й бързо отмиваха шампоана от косата й. Гъстата бяла пяна се плъзгаше по раменете и надолу по гърдите й, една малка част от нея се откъсна от останалата и се спря върху зърното й. Кожата й беше млечнобяла и голотата й изпъкваше на фона на виненочервените плочки. От толкова красота очите му се насълзиха, вероятно защото всичката му кръв бе напуснала главата му и бе нахлула в члена му.
Тя отвори очи, сякаш бе усетила върху себе си горещия му поглед. Попита го, смеейки се:
— Къде се губиш толкова време?
Двадесет и две
— А се страхувах, че ще е прекалено бързо — каза Девлин иронично.
Усмивката на Медоу изчезна. Просто ей така, само с няколко думи, той я бе преобразил от жизнерадостна водна нимфа в жена, която изпитва неистов глад… за него.
Тя открехна вратата и го покани вътре с жест.
— Хайде да те изпробваме.
Той погледна към шкафа до мивката. Там държеше презервативи. Имаше и до леглото. За всеки случай трябваше да сложи няколко и в чекмеджето на бюрото във всекидневната… После внезапно осъзна, че дрехите му са на земята. Прекрачи в стъклената кабина.