Внимавай в картинката

Никога ничий допир не му бе носил такава наслада и той простена като истински девственик.

— Сега танцува ли ти се? — прошепна тя; дрезгавият й глас трептеше от сподавян смях.

— Ах, ти, малка палавнице. — Той взе халата й от пейката и го постла върху мрамора. С едно сръчно движение завъртя Медоу и я просна по гръб.

За първи път тя видя лицето му без маската на измамник. Лунната светлина й разкри душата му такава, каквато е била преди обстоятелствата около съдбата му да изтръгнат от него удоволствието от живота. Тази нощ той не бе страдащ от мания за величие магнат, нито пък неразгадаема мистерия. Тази нощ той бе просто мъж.

Не, беше мъжага, управляван от тестисите си и доброволно подчиняващ се на командите им.

А каква бе тя? Жена, която бе загърбила предупрежденията на майка си за фаталната комбинация от лунна светлина и мъже.

Сега тя бе също толкова безпомощна като него.

Вдигна ръце да го прегърне.

Тъмните му очи и белите му зъби отразиха лунната светлина, когато се усмихна. Сложи ръце на раменете й и я натисна назад.

После тези ръце заиграха… по извивките на гърдите й, милвайки ги, опознавайки формата им, чувствеността им.

Очите й се притвориха блажено, когато той прокара пръсти от долната им страна, по малките кръгове на зърната й. Знаеше какво прави и я докосваше така, че да потопи мислите й в море от бавна и топла възбуда.

Тя не знаеше какво да прави с краката си. Да ги сложи на земята? Но тогава пейката щеше да се окаже между тях. Щеше да се разкрие напълно пред него, а й се струваше прекалено рано за това. Но когато прегъна коляно и опря една от петите си върху пейката, той прошепна:

— Скъпа моя — и целуна вътрешността на бедрото й.

Щяха да се любят, сред тази тайна градина, в тази съвършена нощ… и може би точно такива са били плановете й още от самото начало. Неизпитаните досега емоции й се струваха нови и странни, различни от всичко, което бе усещала досега. Чувстваше се като авантюристка, попаднала на място, за което само бе сънувала.

Когато той плъзна ръка по бедрото й и я зарови в добре поддържания триъгълник от медни къдрици, тя рязко изви гръбнака си в дъга в пристъп на нетърпение.

— Девлин — прошепна.

— Какво? Харесва ли ти? — Пръстът му проникна плавно и надълбоко в нея. — А това?

Очите й се отвориха широко и когато го погледна, видя красивото му лице, удивено от страстта, която беше в състояние да разпали в нея. Целият беше силни мускули и здрави кости, мъж, заякнал в битката за успех, чест и самоутвърждаване.

Отново пъхна пръст в подпухналата й влажност — тялото й разкриваше страстта й с мъчителни подробности.

Ризата му беше ненужна. Време беше да изчезне.

— Съблечи я. — Това съвсем не беше молба.

Той се усмихна. Измъкна пръста си от вътрешността й и се изправи. Ръцете му се вдигнаха към копчетата. Разкопча ги едно по едно и мудността, с която го правеше, би я заблудила, че е безразличен към страстта й.